Основни понятия в Тай Дзи Цюан
Принцип
/В оригинала е употребен знака Ли, имащ също значение на 'истина', 'разумна основа'. Става дума за универсалното, следователно разумното е основа на воинското изкуство./
Нещата, разпръсвайки се непременно се събират в едно, а разделяйки се непременно постигат съгласие. Всяко нещо, съществуващо между небето и земята и по всичките четири страни и осем предела на света има свое установено място и всичките милиарди явления имат свой източник. Единният корен може да се раздели на десет хиляди клона, а десетте хиляди клона могат да се съединят в един корен. Схващането /разбирането/ за юмручното изкуство също следва това общо правило. Тай Чи има множество външни форми, но всяко движение в него е изпълнено със сила.
И макар фигурите в Тай Чи непрекъснато да се изменят, силата в него идва от един източник. Това, което тук се нарича единен, има това единство, което обхваща цялото наше тяло от темето до петите, четирите крайника и скелета; неговата вътрешна страна – това са вътрешните органи, сухожилията и костите, неговата външна страна – това са мускулите, плътта и кожата. Опитай се да го разцепиш и то няма да се разцепи. Удряй по него и то няма да се разпръсне. Ако горе се движи, долу го следва; ако долу се движи, то горе само го води. Горе и долу се движат, а средната част се отзовава на тяхното движение. Средната част се движи, горе и долу пребивават в съгласие с нея. Вътрешно и външно едно в друго продължават, предното и задното едно друго поддържат. Ето защо се казва: Пронизано от една нишка. /Изречението “Пронизано от една нишка” произлиза още от Конфуций, характеризиращ по този начин своето учение. В даоската традиция то обозначавало действие на единното превръщане на света./ При все това всичко трябва да се върши без усилия. В нужното време се движи ту като дракон, ту като тигър и се устремявай напред като мълния. Ако обаче е необходимо бъди спокоен и не показвай /не проявявай/ себе си, бъди непоклатим като планина. Когато си спокоен и пуст, всичко в тебе до последната частица се успокоява. Когато се движиш нека в теб да няма нищо, което да не се движи. Бъди подобен на водата, неудържимо стремяща се надолу. Бъди подобен на огъня, който стремително се разпространява наоколо /в кръг/ и не се поддава на гасене. Не се поддавай на празни мисли, не се обременявай с грижи, действай искрено, както налага обстановката и толкова.
Духовната сила се натрупва постепенно ден след ден. Майсторството се появява след дълги занятия. За да постигнеш науката за единната нишка, на която се основава нашата школа, трябва да се учиш и да достигнеш до самия предел на знанието, само тогава ще се появи истинското майсторство. Независимо от това трудно или леко ти се отдава науката, занимавай се само с усъвършенстването на майсторството без да мързелуваш, но и без да пришпорваш себе си. Усвоявай всичко подред и тогава всички членове на тялото сами ще се слеят в едно всепроникващо единство, горе и долу, вътрешно и външно образуват единна нишка, всичко разпръснато се събира в едно, всичко разделено постига взаимно съгласие и цялото тяло се връща към Единното дихание!
Дихание
/В оригинала е употребен знака Ци, който ние обикновено превеждаме като 'ЕНЕРГИЯ'./
Между небето и земята няма нищо, което отивайки си да не се връща назад, а бъдейки право да не се изкривява. Всяко нещо има своята противоположност, във всяко събитие има движение назад. Такава е неизменната истина. Ако главното е единно, защо то се разделя на две? Това, което се нарича двоичност е издишване и вдишване, а издишването и вдишването – това са силите Ин и Ян. Диханието не може да бъде без издишване и вдишване. Издишването – това е Ян, вдишването – това е Ин, повдигането – това е Ян, спускането – това е Ин. Ето това е разделението на Ян и Ин. Какво е това чисто и нечисто? Това, което се повдига нагоре – това е чисто. Това, което се спуска надолу – това е нечисто. Чистото – това е Ян, нечистото – това е Ин. Енергията не може да бъде без Ин и Ян, подобно на това, както човекът не може да бъде без движение и покой. Но макар и Ци да се разделя на две, тя се завръща към единното, не трябва да свързваш себе си с противопоставяния.
Три Брънки
/три възела, три части/
Диханието изпълва цялото тяло, а самото тяло се разделя на множество членове. Ако се мисли от гледна точка на отделните части на тялото, то ние ще се отдалечим от истинския смисъл на юмручното изкуство. По-добре да различаваме в тялото само три брънки. В тялото тези три брънки съответстват на главата, гърдите и краката. В главата челото е горната брънка, носът е средната брънка, а устата е долната брънка. В туловището гърдите са горната брънка, коремът е средната брънка, а полето на елексира е долната брънка. В крака бедрото е горната брънка, коляното е средната брънка, а ходилото е долната брънка. В ръката рамото е горната брънка, лакътят е средната брънка, а дланта е долната брънка. Така от върха на главата до петите навсякъде има три брънки. Ако не се изясни къде се намира горната брънка, в тялото няма да има глава. Ако не се знае къде се намира средната брънка няма да има напълненост в туловището. Ако не се знае къде се намира долната брънка няма да има устойчивост в краката. Ето защо към трите брънки не трябва да се отнасяш без внимание. Когато се привежда в действие жизнената енергия Ци, тя се повдига от крайните брънки, минава през средната брънка и намира изход в коренната брънка. Така става ако разглеждаме тялото по части. А ако разглеждаме тялото в неговото единство, тогава всички негови членове от темето до петите се оказват една брънка.
Четири Окончания
Външните краища на тялото образуват така наречените четири окончания. Жизнената енергия Ци, разпространявайки се от вътрешността на тялото намира изход през тези окончания. Какво се нарича четирите окончания? Първото от тях – това е косата, която се явява окончание на кръвта, а кръвта – това е океан от енергия. Езикът – това е окончание на плътта, а плътта е вместилище на ци. Ако енергията не пронизва плътта, тя няма да има къде да се натрупва. Зъбите – това е окончанието на скелета, а ноктите – това е окончанието на сухожилията. Ци се ражда в костите и преминава в сухожилията. За това ако тя не достигне зъбите и ноктите няма да изпълни тялото. Ако четирите окончания на тялото бъдат напълнени, то и жизнената сила в тялото ще бъде достатъчно.
Три съединения
Трите съединения означават: сърцето съединено с волята, енергията съединена с физическата сила и сухожилията съединени с костите. Това са трите вътрешни съединения. Когато дланите действат в съгласие с ходилата, лактите действат в съгласие с колената, а рамената действат в съгласие с бедрата, това се нарича трите външни съединения. Когато лявата длан се съгласува с дясното ходило, левият лакът – с дясното коляно, а лявото рамо – с дясното бедро, това се нарича трите съединения на дясното с лявото. Когато главата е в съгласие с дланите, дланите – в съгласие с тялото, а тялото – в съгласие със стъпките, то тук също има три външни съединения. А когато сърцето е в съгласие с очите, жлъчният мехур е в съгласие със сухожилията, далакът е в съгласие с плътта, белите дробове са в съгласие с тялото, а бъбреците – в съгласие с костите, това също се нарича вътрешни съединения. Ако говорим общо, когато нещо започне да се движи, няма нищо, което да не се движи. В едно съединение присъстват всички съединения.
Шест водещи
Какво е това шест водещи? Главата – това е венецът на шестте начала Ян /Според китайскте представи главата е вместилище на шестте основни янски меридиани на човешкото тяло и като следствие е въплъщение на краен Ян./ и вожд на цялото тяло и за това главата не трябва да не се признава за водеща на тялото. Дланта е изведена напред, а нейната основа е в рамото. Ако рамото не действа, дланта няма да може да се премества напред. Ето защо рамото също трябва да се счита за едно от водещите на тялото. Ци се събира в лакътя, жизнената сила действа чрез кръста. Ако кръстът не поеме върху себе си ролята на водещ, енергията в тялото ще се разсее и ще загуби налягането /устрема/. Ето защо кръстът също се отнася към водещите на тялото. Волята пронизва цялото тяло и действува чрез стъпките. Ако стъпките не се явяват водещи, волята ще се лиши от своята сила. Ето защо следва да се отнесеш с внимание към нейните водещи. А освен това, за да отидеш нагоре и в ляво трябва да направиш водещо дясното, а за да отидеш нагоре и надясно трябва да направиш водещо лявото. А заедно се получават шест водещи. Когато нещо стане водещо на движението, в тялото всичко започва да се движи. Такъв е принципът на шестте водещи.
Прийоми на стъпките
/Прийоми на крачките/
Стъпката – това е основата на цялото тяло, съсредоточаването на всички движения. Всички действия в двубоя зависят от стъпката! Без правилна стъпка може ли да се овладеят секретите на безчислените метаморфози на телесния облик? Казват: Наблюдаването е в очите, превръщанията – в сърцето. А правилното, осъществявано без усилия преместване по земята изцяло зависи от стъпките. Движенията произтичат от Необяснимото /Неразбираемото/, вдъхновеният танц има за свое начало Неосъзнаваемото. Краката непроизволно започват да се движат най-рано от всички части на тялото. Това се нарича: Горе все още само иска да започне движение, а долу вече го следва. Освен това следва ясно да се разделят стъпките на предния и задния крак. Във всеки миг от движението предният и задният крак трябва да се движат в съгласие. Ако говорим общо, то жизнеността на всички движения зависи от стъпката. Значението на стъпката е извънредно голямо!
Твърдо и Меко
Секретът на приложението на юмручното изкуство е само в енергията и силата. Обаче енергията може да бъде силна или слаба, а силата може да бъде твърда или мека. Силната енергия съответствува на твърда сила, а слабата енергия – на мека сила. Разпределението на твърдостта и мекостта зависи от умението да се съчетаят силата и ловкостта. Действието на твърда или мека сила произтича от способа за разкриване на жизнената сила. Когато крайниците се движат и жизнената енергия е обърната навън, а вътре ти си спокоен и непоколебим, тогава силата е твърда. Когато енергията се събира вътре, а отвън ти си лек и отстъпчив, силата е мека. Обаче прилагането на твърдост е невъзможно без мекост. Защото ако го няма мекото, скоростта на движение ще бъде неголяма. Прилагането на мекост също е невъзможно без твърдост, защото ако няма твърдост, ударът няма да бъде проникващ. Твърдото и мекото едно друго допълват и благодарение на това всички удари получават естественост. Твърдостта и мекостта не трябва да се прилагат отделно – в бойното изкуство това винаги трябва да се помни!
Принципи на приложението на Бойното Изкуство
В Завети за основите се казва: Ударът излиза от сърцето, юмрукът следва волята. Винаги трябва да знаеш себе си, да знаеш противника и да се изменяш в съответствие с обстановката. Юмручното изкуство е подобно на изкуството на пълководеца: нападаш без да се готвиш, отдръпваш се без да мислиш. На вид си пуст, а в действителност си пълен. На вид си пълнен, а в действителност си пуст. Измъкни се от напълнеността, запълвай пустотата, дръж се за корена, стреми се към клоните. Не приемай никакви условия на двубоя, по облик бъди подобен на променящ се дракон и свиреп тигър; нападайки противниците, нахлувай в техните редици като топовен снаряд. Горе, средната част и долу – всичко е напълнено с енергия. Туловището, ръцете и краката – всичко се движи безупречно по правилата, ръцете не се повдигат безцелно и не удрят в пустотата, духът е вечно бодър. Древните са казвали: Сърцето е като барут, ръцете – като арбалет. Когато влиза в действие духовната пружина, даже птица трудно ще се отклони от удара. Тялото е подобно на сгънат лък, ръцете са подобни на изстреляна от лъка стрела. От гръмливия /високия, звучния/ вик птиците падат мъртви – такова е действието на чудесната сила. Нанасяйки удар нагоре, наблюдавай за това, какво става под краката. Ръцете трябва да се движат бързо, краката трябва да бъдат леки, разузнавай обстановката, прокрадвайки се с котешки стъпки. Сърцето трябва да бъде съсредоточено, очите – ясни. Когато ръцете и краката действат единодушно, ще постигнеш автентичност на движението. Ако ръката действува, а тялото не действува, ударът няма да има успех. А когато ръката и тялото действат единодушно, противникът ще бъде смачкан /стъпкан/ като трева.
Когато се занимаваш сам, действувай така, все едно пред теб има противник. Когато се биеш, действувай така, все едно пред теб няма никой. Сърцето трябва да изпреварва всичко, волята трябва да побеждава всичко, тялото трябва само да напада, стъпките трябва да предугаждат /изпреварват/ всички. Главата трябва да стои права, кръстът трябва да се сляга /утайва, установява/ здраво /солидно/. Полето на елексира трябва да се върти, от темето до петите – всичко е проникнато от Единното дихание. Предшествуващото движение е учител, следващото движение – ученик. По-добре е да мислиш за това как да настъпиш, отколкото как да отстъпиш. Секретът на майсторството се заключава в обединяването на сърцето и нищо повече. Единната истина се разгръща /развива/ в два вида дихание, претворява се /превръща се/ през трите брънки, проявява се в четирите окончания и достига пълнота в кръговрата на петте стихии. Трябва постоянно /неуморно/ да се занимаваш с юмручното изкуство. Отначало трябва да се заставяш сам, но с времето това ще стане естествено. Науката за юмручното изкуство се състои само в това!
Песен за секретните наставления
Езотеричен вариант:
Цялото тяло е една пустота. Няма форми и няма образи. Отзовавайки се на нещата, пази естествеността, на западната планина висят музикални плочки. Реве тигър, крещи маймуна, водата е чиста, реката е спокойна. Носи водите си реката, разстила се морето, природата е постигната и съдбата е извършена.
Общоразбираем вариант:
Забравяйки за себе си и за другите, вътрешното и външното са едно. Следвайки желанията на сърцето, целият си открит към небесния простор. Пречиствай в себе си инското семе, сърцето умира, а духът живее. Кръвта и енергията свободно текат, цялото тяло е изпълнено с дух.
Осем принципа на Тай Чи
- Центрираност /джун/ – съзнанието и енергията на организма се намират в хармония, центърът на тежестта винаги пребивава /стои/ на нивото на кръста.
- Увереност /джън/ – тялото винаги съхранява равновесието, центърът на тежестта в него не се отклонява от централната линия.
- Покой /ан/ – движенията се извършват без усилия, плавно и равномерно, дишането е равно.
- Преливане /шу/ – въвлечеността на цялото тяло и духа в скрит музикален ритъм на разгъване и сгъване, на разтваряне и затваряне.
- Лекост /цин/ – състояние на собствена безтегловност, все едно свободно летене във въздуха /все едно вървиш под вода/.
- Одухотвореност /лин/ – особен вид просветлена чувствителност, предполагаща способността безукорно да следваш потока на живота.
- Пълнота или завършеност /ман/ – завършеност, вътрешна самодостатъчност на всяко движение, на всеки момент от практиката.
- Живост /хо/ – живост като най-висше, обобщаващо качество на движенията, произтичащо от всички други елементи на Тай Чи. Живото движение е еднакво ефективно във всички ситуации и при всички способи за прилагане на силата.
Написано от Грандмайстор Чън Чансин /14-то поколение фамилия Чън, живял в първата половина на XIX-ти век/