История на Тай Дзи Цюан (Тай Чи)
В годините на популяризиране на изкуството на запад, в англоговорящия свят хората срещат затруднения да произнесат Тай Дзи Цюан. Затова първоначално го променят на Тай Чи Чуан. После го съкращават до Тай чи – терминът, познат ни днес в по-голямата част от света.
Историята на Тай Дзи Цюан, както всяка история е изложена на свободната воля на тълкувателите си. Опитвайки се да се върнем назад във времето, неизбежно сме изправени пред възможността да грешим и нищо да не се е случило така, както ни го представят източниците, с които разполагаме. Особено, когато става въпрос за късчета от многопластовата култура на Китай.
След поредица от въстания през 1644 година династия Мин окончателно губи политическата и икономическа власт в Китай. Тогава за един от най-титулуваните пълководци на тази династия – генерал Чън Уантин – не остават много възможности за избор и той се завръща в родното си село Чъндзягоу.
Чъндзягоу е създадено през XІV-ти век от Чън Бо, който се счита за родоначалник на семейство Чън. Селцето възниква в област, подходяща за земеделие. Както повечето поселища из провинциите на Китай в онези смутни времена на непрекъснати граждански войни и метежи, е обект на постоянни набези и ограбвания. Но за разлика от много създадени и бързо сравнени със земята селища от онова време, Чъндзягоу бързо успява да си спечели име на непревземаема крепост и да устои на неспирните разбойнически нападения. По този начин родовото бойно изкуство, прилагано от семейство Чън и благодарение на което селцето оцелява през вековете, придобива слава, която в течение на годините расте все повече и повече.
Генерал Чън Уантин - създател на Тай Дзи Цюан
През 1644 година Чън Уантин губи всички награди и почести и изхождащите от положението му облаги, които е притежавал като велик пълководец на династия Мин. Генералът – 9-то поколение представител на семейство Чън, се завръща към живота на своите предци. Заема се с нелеката задача да систематизира уменията и да опише знанията за бойното изкуство, довели до запазване на семейството му вече над три века.
В края на своя живот той пише: “Спомням си предишните години, в които храбро се сражавах срещу вражеските армии и всичко, което съм рискувал. Но сега, когато съм стар и слаб, животът за мен се състои в разработване на техники за бой и в обучение на младите, за да станат те пълноценни членове на обществото.” Именно Чън Уантин за първи път съединява идеите на Даоин и Туйна с бойното изкуство. Той създава система, която обединява оздравителните упражнения на Цигун с бойните прийоми на Ушу. Той взема прийоми на самоотбраната и ги превръща в особена разновидност на Цигун, наричайки го Чансъгун или “техника на копринената нишка“. Това води до сливане на две коренно различни направления в едно.
Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за каналите и меридианите. Той изобретява техниката “бутащи ръце“, която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ-ти век военачалник Ци Дзигуан. Там били описани всички по-известни по онова време системи на Ушу. Чън Уантин взаимства голяма част от съдържащото се в тези трудове като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съотвествие със своята теория. Така са създадени няколко комплекса от движения, които по-късно стават известни като Тай Дзи Цюан. Изпълнението на тези комплекси позволява на изучаващите ги да се научат да използват собствената си енергия в боя.
Доколкото в записките на Чън Уантин за първи път се среща понятието Тай Дзи Цюан и доколкото може да се проследи родословното дърво, свързващо всеки един от познатите ни до днес велики майстори на Тай Дзи Цюан с Чън Уантин и понеже предшествениците на Чън Уантин са ни неизвестни, бихме могли да приемем, че Генерал Чън Уантин може да бъде считан за праотец на всички стилове на Тай Дзи Цюан (Тай Чи).
Развитие на Тай Дзи Цюан в следващите поколения - Грандмайстор Чън Чансин
От момента на създаването на практиката, Тай Дзи се практикува изцяло като фамилно изкуство. То било само за членовете на семейството. Не се е преподавало на дъщери, за да не излезе от семейството.
За първи път Тай Дзи Цюан излиза извън пределите на фамилия Чън при Грандмайстор Чън Чансин. В онзи момент от времето той е 14-то поколение фамилия Чън, глава на Школата и глава на фамилия Чън. Той синтезира седемте разработени от Чън Уантин комплекса до двата основни – познати и до днес комплекса на класическия Чън стил. Това са първа традиционна форма – Лаодзя И Лу и втора традиционна форма – Лаодзя Ър Лу. От първата форма по-късно са произлезли и широко разпространениете в момента по света производни стилове на Чън Тай Дзи Цюан – Ян, У, Сун и Хао.
Чън Чансин е първия майстор, който приема за ученик човек извън фамилията Чън. Това е Ян Лучан. Неговите многочислени победи над различни съперници дали повод на съвременниците му да го назоват Непобедимия.
По това време Чън Юбън – също 14-то поколение майстор от фамилия Чън създава още една форма. Наричат я Сяодзя – или “Малка форма”. Движенията се извършват в същата последователност, както и в Лаодзя. Изпълнението им изисква много по-тясно пространство.
Разпространението на Тай Дзи Цюан и създаването на нови стилове
От момента, в който Грандмайстор Чън Чансин скъсва със секретността, в Чъндзюгоу пристигат много хора, изявили желание да се обучават в Тай Дзи. Както във всяко изкуство, някои от тях достигат по-високи нива на умение, други остават по-посредствени. Част от тези, които достигат по-високи нива на умение, започват да променят стила. Те създават нови течения, които по-късно започват да носят и техните фамилни имена. В новосъздадените стилове се премахват основни принципи и части от традиционната система. В повечето случаи целта е да се улесни практиката, за да се направи тя по-достъпна. Премахването на части от оригиналната система обаче лишава от част от ефектите, които Тай Дзи Цюан носи в себе си – както в здравен аспект, така и като бойно изкуство.
Независимо от това, Тай Чи продължава да печели популярност. Така се стига до възникването и утвърждаването на Ян стила. Заслугата за това се приписва на Ян Лучан. Познатият днес стил У се оформя под въздействието на ученика на Ян Лучан – У Цюаню и неговия син – У Дзиенцюан. Сун Лутан разработва стила Сун, а Хао Уейджан поставя основите на Хао стила. Разбира се, успоредно с тези утвърдени вече стилове възникват и десетки други направления. Повечето от тях не успяват да се съхранят с времето или остават с малка популярност. И така, като деления в Тай Дзи Цюан се оформят познатите ни днес широко разпространени стилове – Чън (оригинала на практиката), Ян, У, Сун и Хао. Във всички производни на Чън стила липсва основния принцип на спиралната сила, който е ключов за специфичната работа с вътрешната енергия Ци по време на практиката. Тази най-съществана разлика прави Чън стила така ценен и уникален, запазен във вида, в който е създаден от Генерал Чън Уантин.
Тай Чи в наши дни - популярно, практично, полезно
В началото на XX-ти век Тай Дзи Цюан получава широко признание и разпространение в Китай. От 1928 до 1957 г. в Пекин живее един от легендарните майстори на бойните изкуства – Грандмайстор Чън Факъ – 17-то поколение майстор от фамилия Чън. Чън Факъ доразвива семейната традиция, създавайки още два комплекса на изкуството – Синдзя И Лу и Синдзя Ър Лу, познати като “Новите форми”. Традицията продължават синовете и племенниците на Чън Факъ, които формират уменията и дават насока на търсенията на добре известните ни майстори от съвременността – Чън Сяоуан, Чън Джънлей, Уан Сиан и Джу Тиенцай.
В наше време Глава на фамилия Чън и Пазител на традицията на Чън стил Тай Дзи Цюан се явява Грандмайстор Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор от фамилия Чън, внук на Чън Факъ. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопей. Грандмайстор Чън Сяоуан е познат като най-високото ниво в Тай Чи измежду живите майстори в Китай и по целия свят. Той е човека, който задава стандартите в тази практика. Грандмайсторът е преподавал на всички известни в момента имена от старото поколение в Чън стил, включително на грандмайсторите Чън Джънлей, Уан Сиан и Джу Тиенцай.
Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на Тай Дзи Цюан по света. Освен, че самият той е изключителен майстор, той успява да систематизира знанието, което носи Тай Дзи Цюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA /World Chen Xiaowang Taijiquan Association/ Грандмайстор Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство и го правят все по-популярно и достъпно.
