Фрагменти от даоската мъдрост
/Философската основа на Тай Чи/
Истинският човек седи като мъртъв, движи се като вързан; не знае защо седи, не знае и защо не седи; не знае защо се движи, не знае и защо не се движи. Чувствата и външността му не се променят под погледите на тълпата; чувствата и външността му не се променят и при липса на погледите на тълпата. Той сам тръгва и сам се връща, сам влиза, сам излиза, и кой би могъл да му попречи?
Животът се запазва не защото го ценят, здравето се подобрява не защото го пазят; губят живота без време не защото го презират, влошават си здравето не защото го пренебрегват. Затова оня, който цени живота, може би няма да живее; оня, който презира живота, може би няма да умре; оня, който пази здравето, може би няма да го подобри; оня, който пренебрегва здравето, може би няма да го влоши. Би изглеждало, че всичко това става въпреки желанието. Не, не въпреки. Това значи, че живеят от само себе си, умират от само себе си, здравето се подобрява от само себе си, влошава се от само себе си. Случва се, че ценят живота и живеят или презират живота и умират; сучва се, че пазят здравето и го подобряват или пренебрегват здравето и го влошават. Би изглеждало, че всичко това става според желанието. Не, не става според желанието. Това също означава, че живеят от само себе си, умират от само себе си, здравето се подобрява от само себе си, влошава се от само себе си.
Веднъж Джуан Джъу сънувал, че е пеперуда, весело подхвъркваща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джъу. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джъу, и не могъл да разбере: дали Джъу е сънувал, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Джъу. Това именно наричат превръщане на нещата, а пък между мене [Джъу] и пеперудата на всяка цена има разлика.
Съкровище аз наричам не притежаването на милосърдие и справедливост, а само даването на свобода на собствените природни чувства. Човек с остър слух аз наричам не оня, който чува другите, а само оня, който чува самия себе си. Зорък човек аз наричам не оня, който вижда другите, а само оня, който вижда самия себе си. Защото гледа другите оня, който не вижда самия себе си; завладява другите оня, който не владее себе си, такъв човек завладява онова, което принадлежи на другите, а не онова, което е придобил сам; стреми се към онова, което е подходящо за другиго, а не към онова, което е подходящо за него самия.
Истинският човек върви под вода и не се дави, стъпва по огън и не се изгаря, върви над безбройните неща и не трепва.
Оня, който владее учението има цялостни качества. Цялостни качества – цялостно тяло. Цялостно тяло – цялостен разум. Точно в цялостния разум е пътят на мъдрия. Предоставяйки се на живота, той действува заедно с народа, но накъде отива не се знае. Неизмерима и съвършена е простотата му! Сърцето му е оставило в забрава заслуги и корист, ловкост и хитрина. Такъв човек няма да тръгне против волята си, няма да постъпи въпреки желанието си. Като придобива онова, за което говори, той, гордият, няма да се обърне, пък макар и всички в Поднебесната да го прославят. Като изгуби онова, за което говори, той дори няма да обърне внимание, пък макар и всички в Поднебесната да го порицават. Похвалите или порицанията на всички в Поднебесната нищо няма да му добавят, нищо няма да му отнемат. Ето това се нарича човек с цялостни качества.
Такъв човек притежава неподвижността на Покойник и външността на Дракон, гласа на гръмотевица и мълчанието на дълбините, а когато действа, той е подобен на небето и земята.
С жабата от кладенеца не разговаряй за морето – нейната граница е само отворът на кладенеца. С буболечката не приказвай за зимата – тя познава само своето годишно време. С ограничен човек не разговаряй за Пътя, човекът е обвързан от онова, на което са го учили.
Ако човекът е с истински качества, огънят няма да го опари, водата няма да го удави, няма да му причинят вреда нито студът, нито горещината, няма да го погубят нито хищните птици, нито дивите зверове. Това не значи, че те ще се отнесат към него безразлично. Това значи, че той проучва опасното и безопасното, спокоен е при щастие и при нещастие, предпазлив е и когато се приближава и когато се отдалечава, и нищо не му вреди.
Ето пияният, ако пада от каруца, дори много рязко, няма да се пребие до смърт. Костите и ставите му са същите, както и на другите хора, а уврежданията са различни, защото душата му е цялостна. Качил се е в каруцата несъзнателно и е паднал несъзнателно. Мислите за живот и смърт, учудването и страхът не са намерили място в гърдите му, затова, когато се е сблъсквал с предмет, той не се е свивал от страх. Ако човек придобива такава цялостност от виното, каква цялостност тогава би трябвало да придобие от природата! Мъдрият човек се слива с природата, затова нищо не може да му навреди.
Опитният играч, който залага керемида, ще започне да се вълнува, когато играят за сребърна пара и ще загуби ума си, когато играят за злато. Изкуството е едно и също, но стига само да се появи нещо ценно, и вниманието преминава върху външното. А вниманието към външното винаги притъпява вниманието към вътрешното.
Държах се просто с онези, които нямат знания; бях неопределен с онези, които се колебаеха и се съмняваха. Всички без изключение посрещах, когато идваха, изпращах, когато си отиваха; не прогонвах онези, които идваха, не спирах онези, които си отиваха. На дръзките не пречех, с лукавите се съгласявах. Още повече трябва да постъпва така оня, който следва великия Път.
Пътят е нечут. Ако чуваме, значи това не е Път. Пътят е невидим. Ако виждаме, значи това не е Път. Пътят не се изразява с думи. Ако е изразен, значи това не е Път. Оня, който е опознал безформеното, формиращо формите, той разбира, че Пътят не може да се назове.