Знакът на Великия предел. Тайните на Тай Чи
Знакът на Великия предел изразява нагледно много от идеите в “И Дзин”, затова го наричат още “Карта на промените”. Най-често го изобразяват като черно-бял кръг, разделен в средата от вълнообразна линия. Тази рисунка наподобява две риби, захапали опашките си една друга.
Според преданието този знак е измислен от легендарния император Фу Си преди пет хиляди години. На пръв поглед знакът на Тай Чи е много обикновен, но в него е заложен огромен смисъл. Всичко на всичко няколко линии и фигури, само два цвята – но с тях са изразени всички закони на мирозданието. Това е символ с много богата и сложна символика, ключ към познаване на още неоткрити закономерности на живота. Китайските мислители често са обръщали поглед към този знак и, коментирайки го, са излагли свои идеи. Китайските лекари намират в него ключ към тайните на човешкото тяло и потвърждават, че той се явява “схема на човешкия организъм “. Майсторите в цигун наричали знакът на Великия предел “схема за извличане на вътрешните лекарства”. Към този символ са се обръщали и живописците, например, известните художници Ли Кучан и Хуан Бинхун казват, че в него са закодирани всички тайни на китайската живопис. Майсторите на Тай Чи му отделят особено внимание, цялото изкуство е тясно свързано със знака. Още преди триста години Ню Дун е казал, че този знак пределно сбито изразява страшно много .
Това е истинско съкровище на китайската култура. Авторът в разстояние на трийсет години се занимава с Тай Чи, размишлява над знака на Великия предел и всеки път се убеждава, че процесът на неговото изучаване може да продължи безкрайно. Следват някои от неговите размишления, касаещи само девет особености на знака на Великия предел.
Вътрешното единство
Цялостното и обективно възприемане на света – това е едно от основните свойства на китайската традиционна философия. Знакът на Великия предел потвърждава това, представлявайки единен модел на света. Той дава възможност да се възприеме света като неразчленимо цяло, обединява всички явления и в същото време позволява да се види мястото на всяко от тях в общата система. Можем да го използваме както и за анализ на световните закони, така и за изучаване на закономерностите в развитието на отделните предмети и явления.
Тай Чи е наследило основното свойство на традиционната китайска философия – нейната интегралност, затова учителите по това бойно изкуство “винаги говорят за това, че тялото – това е едно семейство”, че мощно е това движение, в което участва цялото тяло.
Те учат, че ако няма движение в кръста/таза, няма да се получи движение в ръцете; ако няма вътрешно движение, то няма да има и външно. Учителят Чън Джаокуй често повтарял, че причината за неправилното движение в Тай Чи е не погрешно движение на ръцете или краката, а погрешно движение на цялото тяло. Правилното движение в Тай Чи минава през цялото тяло като вълна. То се заражда в “цинобърното поле” (областта на дантиен), вдига се към гръдния кош, преминава в гърба, раменете, ръцете и, накрая, достига китките. Силата на цялото тяло винаги се концентрира в една точка. В това се състои не само преимуществото, но и голямата сложност на Тай Чи. За да овладееш своето тяло до съвършенсто са нужни много усилия.
Формулата на кръга
Знакът на Великия предел не е двуизмерен кръг, а обемна сфера. По същия начин в Тай Чи всичко трябва да бъде окръглено, без хлътнатини и изпъкналости. Вътре енергията ци трябва да кипи, а отвън – да образува сфера, еластично кълбо. На практика всички техники в Тай Чи се явяват проява на това свойство еластичност/мекота. Целта на тренировките е превръщането на тялото именно в такова сфера. Разбира се, тялото не може да стане кълбо, но може да заприлича на кълбо. В течение на тренировките трябва да се овладее умението да управляваме “изпразването” и “напълването”, да се научим да контролираме центъра на тежестта, да се превръщаме в “неваляшка”. Може да се разруши и най-здравата стена от железобетон, но е невъзможно да събориш сфера. По същия начин практически е невъзможно да повалиш майстор на Тай Чи, тъй като той владее съвършено изкуството да стабилизира центъра на тежестта си.
Симетрията на ин и ян
Третата особеност на знака на Великия предел е симетричното разположение в него на двата символа: ин и ян. Те се противопоставят един на друг и взаимно се уравновесяват. “И Дзин” (“книга на промените”) е основана на съвместяването на дуалистични понятия: всеки предмет или явление може да бъде описан с помощта на противоположното определение. Например, небе – земя, висок – нисък, движение – покой, тъмно – светло, твърдо – меко, добро – зло, естествено – изкуствено и т. н. Членовете на тези двойки не съществуват един без друг и са неделими, намират се във взаимозависимост. Диалектическото единство на противоположностите е отразено много нагледно в знака на Великия предел.
Животът – това е взаимодействие на противоположности. Няма движение без покой и обратното. Дао – това е едно ин и едно ян. Всичко се ражда от тяхното взаимодействие. Симетрия и хармония – това е един от основните закони на мирозданието и един от основните принципи на Тай Чи. В него твърдостта и мекотата се уравновесяват, пълното и празното се взаимозаменят, бързите движения се редуват с бавните и т.н., хармонията трябва да господства и в тялото, и в съзнанието.
Взаимното пораждане на ин и ян
Четвърта особеност на знака на Великия предел се явява проникването на ин в ян и на ян в ин. В черната половина на кръга има бяла точка, в бялата – черна. Тази страна от взаимоотношенията на ин и ян е много ярко изразена в “И Дзин”. Всички “щастливи” триграми задължително са съставени от ин и ян линии. Принципът на взаимосвързаност на ин и ян е намерил отражение в много области на китайската култура. Например, естетиката от най-древни времена учи, че твърдостта на ян трябва да се уравновесява с мекотата на ин, че те трябва да се проникват и да се пораждат едно друго.
По какъв начин взаимоотношенияа на ин и ян се изразяват в Тай Чи? В него в “отварянето” винаги има “затваряне”, в “затварянето” – “отваряне”. Например, в движението “белият жерав разперва криле” ръцете се “разтварят”, а китките се “затварят”, краката се “разтварят”, а областта на хълбоците се “затваря”, коленете се “разтварят”, а ходилата се “затварят”. Това нагледно демонстрира принципа: “Винаги има нещо, което се отваря и винаги има нещо, което се затваря”. “Отварянето” – това е ян, “затварянето” – това е ин.
Растежът и намаляването на ин и ян
Петата особеност на знака на Великия предел се явява взаимното изтласкване на ин и ян: постепенното увеличаване на обема на ин довежда до постепенно намаляване на обема на ян и обратното.
За да овладееш Тай Чи, трябва много добре да си представиш закономерността на прехода от състояние ин в състояние ян и обратно. Особено нагледно необходимостта от тези навици се проявява в упражненията по двойки. Трябва да умееш да “изплюваш” и да “преглъщаш”, да “привличаш” и да “настъпваш”, да “повдигаш” и да “спускаш”. В наставленията за упражненията по двойки се казва:”Ако отляво има тежест/натиск, то там трябва да създадеш празнота и да отидеш надясно; ако натискът е отдясно, то празнотата трябва да е вдясно и да отидеш наляво.” В това се проявява законът за нарастване и намаляване на ин и ян. Там, където противникът създава повече ян трябва да му се противопостави повече ин, а там, където у противника е повече ин, там следва да се отправи ян. Казва се:”Срещаш от горе – иди долу, срещаш от долу – иди горе”, “срещаш отляво – иди в дясно”, “срещаш от дясно – иди в ляво”. Ако ръката се отпуска надолу, кракът трябва да се “изпразни”, ако някаква част от тялото се отпуска надолу, то друга част от тялото трябва да се повдигне нагоре. Това е много очевидно в движение като “златният петел стои на един крак”.
Движението на ин и ян по спирала
Шестата особеност на знака на Великия предел е S-образната конфигурация на символите на ин и ян. Тя обозначава спираловидното движение на ин и ян. В Тай Чи, особено в Чън стил, всички движения се изпълняват по спирала. Преходът от “празно” към “пълно”, от бързо към бавно движение се извършва по спирала. Учителят Чън Джаокуй учи, че и “отварянето” и “затварянето” също се извършват не по права линия, а по спирала.
Действие от обратното
Още Лао Дзъ е казал, че противоположностите движат Дао. Ако искаш да отслабиш, заздрави, ако искаш да затвориш, отвори, ако искаш упадък, постигни разцвет, ако искаш да отнемеш, първо дай. Тази идея има отражение и в “Книга на промените”: когато нещо достигне предела на своето развитие, то се превръща в своята противоположност. Може да се каже, че това е една от основополагащите идеи на традиционната китайска философия, особено даоската. Тя е отразена в много сфери на културата, например, в калиграфията: ако искаш да начертаеш линия нагоре, то най-напред насочи четката надолу, ако искаш да начертаеш линия надясно, то започни да я чертаеш отляво.
Принципът на действие от обратното е основен в Тай Чи. Ако искаш да отидеш наляво, най-напред направи крачка в дясно, ако искаш да изправиш ръка, първо я сгъни, ако искаш да настъпиш, първо отстъпи. Ролята на този принцип е особено голяма в упражненията по двойки. За нагледност учителите от стил Чън обясняват действието му чрез образите на топка и люлки. За да отскочи топката нагоре, трябва силно да я удариш в земята/надолу; за да се залюлеят люлките надясно, най-напред трябва да ги залюлееш наляво. Във всички движения в Чън стил е заложена идеята за действане от обратното: когато противникът настъпва, отстъпи; когато той отстъпва, настъпи; когато атакува от дясно, иди наляво.
Единството на дейстието на центробежните и центростремителните сили
Осмата особеност на знака на Великия предел изобразява взаимодействието на центробежната и центростремителната сила – главите на “рибите” ин и ян са устремени към центъра на кръга, а опашките – от центъра към периферията. За сметка на взаимодействието между тези сили се получава въртене около оста. Що се отнася до Тай Чи – взаимодействието между тези сили е една от неговите тайни. В Чън стил на взаимодействието между центробежната и центростремителната сила са основани принципите на диханието и управляването на “вътрешната ци”.
Да разгледаме диханието. На издишане белите дробове се съкращават – образува се центробежна сила. Ци потъва в дантиен, коремът се изпъчва – започва да действа центростремителната сила. На вдишане силите сменят местата си.
Това взаимодействие е много нагледно и ако говорим за крайниците и трупа. По време на “тласкане/удар с длан” ръката сеизпъва и отдалечава от тялото и това действие може да се нарече центробежно, но едновременно с това коляното се сгъва, коремът се прибира, анусът се прибира – всички тези действия са центростремителни. Това нагледно демонстрира взаимодействието и взаимовръзката между двете сили – ако горе се отдалечава от центъра, то долу се приближава до центъра. След такова движение следва движение с друго съотношение на центробежната и центрастемителната сили. Такова съотношение е задължително, нарушаването му води към грешки.
Пълнотата на ин и ян
Деветата особеност на знака на Великия предел е хармоничната и близка връзка между символите на ин и ян. За такова взаимодействие между ин и ян се говори в “Книгата на промените”: “Всяко нещо в света се ражда от съединението на ин и ян. Ако те не си взаимодействат и се разединят, настъпва смърт.” В Тай Чи силите на ин и ян също са обединени и се намират в хармония, например, твърдото и мекото, “отварянето” и “затварянето”, “празнотата” и ” пълнотата”. Взаимодействат си сърцето и бъбреците, съединени от меридианите жънмай и думай.
Написано от Майстор Ма Хун
Превод: Световна Тай Чи Асоциация България