Чън Стил Тай Чи - Петте нива на умение по Грандмайстор Чън Сяоуан
Изучаването на Тай Чи, общо взето, е подобно на обучението на човек, който тръгва от началното училище, за да стигне до университета, като по този път постепенно натрупва все повече и повече знания. Без основата на началното и средното образование, човек не би имал възможност да следва в университет. За да се изучава Тай Чи, трябва да се започне от основното и малко по-малко да се върви към напреднал стадий, ниво след ниво по систематизиран подход. Ако човек се обърне срещу този принцип, мислейки, че би могъл да постигне умение бързо, то той не би имал успех. Цялостният прогрес при изучаването на Тай Чи, от самото начало до достигането на успех, се състои от пет етапа или пет нива на бойно умение / кун фу /. Има обективни критерии, по които тези нива се разграничават едно от друго. Най-висшето се достига в петото ниво.
Изискванията към стандартните и бойните умения за всяко ниво в кун фу ще бъдат описани в следващите раздели. По този начин се надявам, че многото ентусиасти, занимаващи се с Тай Чи в цял свят, ще бъдат способни да “оценят” нивото, което са достигнали към настоящия момент. Така те ще могат да разберат какво е необходимо да учат по-нататък, за да напредват стъпка по стъпка.
Първо ниво на Кун Фу
При практикуването на Тай Чи има следните изисквания към различните части на тялото: да се държи тялото изправено; главата и врата да се държат изправени, като не се забравя, че върха на главата стои, като че ли някой леко го повдига с връвчица отгоре; да се отпуснат раменете и да потънат лактите; да се отпуснат гръдния кош и кръста, като се оставят да потънат надолу; да се отпуснат слабините и коленете да се свият. Когато тези изисквания са изпълнени, вътрешната енергия на човек естествено ще потъне към Дантиен. Начинаещите не са способни веднага да овладеят всички тези важни моменти. Обаче, в своята практика, те трябва да се опитват да бъдат прецизни от гледна точка на посоката, ъгъла, позата, движенията на ръцете и краката във всяка позиция. На този етап не е необходимо да се набляга твърде много върху изискванията за отделните части на тялото, допустими са определени опростявания. Например, изисква се главата и врата да бъдат държани изправени, кръста и гръдния кош да бъдат отпуснати надолу, но в първото ниво на кун фу ще бъде достатъчно само да се достигне до това, главата и тялото на обучаващия се да се държат естествено прави и да не се накланят напред или назад, наляво или надясно. Това е като изучаването на калиграфия – в началото човек се нуждае само от това да бъде сигурен, че линиите, които чертае, са правилни. Затова, когато се практикува Тай Чи в началото, тялото и движенията могат да изглеждат сковани – или “външно твърди, но вътрешно празни”. Човек може да усеща, че прави такива неща като: твърди удари, блъскане, внезапно повдигане или внезапно рухване на тялото. Също така може да се получи пренапрягане на силата или дзин. Всички тези грешки са общи за начинаещите. Ако човек е достатъчно упорит и практикува сериозно всекидневно, той може нормално да изучи формите в рамките на половин година. Вътрешната енергия, ци, може постепенно да бъде задвижена вътре в тялото, което става чрез усъвършенстване на движенията на обучаващия се. След това човек може да достигне до етапа да бъде способен да използва външните движения, за да канализира вътрешната енергия. И така първото ниво на кун фу започва с усъвършенстването на позициите до постепенното придобиване на възможност за откриване и разбиране на силата или дзин.
Постижимото бойно умение в първо ниво на кун фу е много ограничено. Това е така, защото на този етап движенията на практикуващия не са добре координирани и систематизирани. Позициите могат да не бъдат правилни. Така създадената сила може да бъде твърда, нарушена, отпусната или от друга страна много груба. По време на практикуването формата може да изглежда празна или недодялана. При това човек може само да чувства вътрешната си енергия, но не е способен да отведе тази енергия до всяка част на тялото си. Следователно, човек не е способен да насочи енергията или дзин направо от петите, да я проведе през краката и да я остави да изтече в кръста. В противовес, начинаещите могат да произведат само разкъсана сила, която “нахлува” от един към друг участък на тялото. И така, първото ниво на кун фу е недостатъчно за бойно приложение. Ако практикуващ провери своите умения върху човек, който не познава бойни изкуства, до определена степен тези умения могат да бъдат достатъчни. Обучаващият се не може да владее приложението на силата, но знаейки как да измами своя противник, той по случайност може да го събори. Дори тогава той може да не е в състояние да поддържа своето собствено равновесие. Тази ситуация е наречена “10% Ин и 90% Ян; връх на тежък жезъл”.
Какво тогава точно са Ин и Ян? В контекста на практикуването на Тай Чи, празнотата е Ин, пълнотата е Ян; нежността или мекотата е Ин, енергичността или твърдостта е Ян. Ин и Ян е единството на противоположностите; едното не може да съществува без другото; двете заедно могат да бъдат взаимно разменящи се и трансформиращи се. Ако определим 100% като максимум, за да ги измерим, то когато човек в своята практика постигне баланса на Ин и Ян, той казва, че е достигнал 50% Ин и 50% Ян. Това е най-високото мерило или признак за успех в практикуването на Тай Чи. Нормално е в първото ниво на умения в кун фу човек да достигне “10% Ин и 90% Ян”. Поради това трениращият изкуството на юмручния бой е повече твърд, отколкото мек и има дисбаланс на Ин и Ян. Обучаващият се не е способен да допълва твърдото с меко и да ръководи уменията си с лекота. И така, докато все още са в първо ниво, учениците не трябва да бъдат прекалено нетърпеливи да достигнат до приложимия боен аспект на всяка позиция.
Второ ниво на Кун фу
Второ ниво на кун фу е наречено това, което започва от последния стадий на първото ниво, когато човек може да чувства движението на вътрешната енергия или ци и завършва до ранния стадий на третото ниво. Второто ниво на кун фу развива уменията по-нататък, като се ограничават някои недостатъци като: създаването на твърда сила /дзин/, докато се практикува Тай Чи; пренапрягане на силата или липсата на такава; както и извършването на движения, които не са добре координирани. Това се прави с цел да се осигури системно движение на вътрешната енергия ци в тялото и да се приведе тя в съответствие с изискванията на всяко движение. Накрая това би трябвало да доведе до плавното потичане на ци в тялото и добра координация на вътрешната ци с външните движения.
След достигането на първото ниво на кун фу, човек би трябвало да е способен да практикува с лекота в съответствие с предварителните изисквания за движенията. Ученикът е способен да усеща движението на вътрешната енергия. Обаче може да не е способен да контролира протичането на ци в тялото. Има две причини за това: първо, ученикът не е усвоил прецизно специфичните изисквания на всяка част от тялото и тяхната координация. Например, ако гръдния кош е отпуснат прекалено, кръстът и гърбът не могат да бъдат прави, или ако кръстът е твърде отпуснат, то тогава гръдният кош и задните части могат да са изпъкнали.
По-нататък обучаващият се трябва да следи изискванията за всяка част от тялото да бъдат точно спазвани, за да се движи тялото в унисон. Това ще позволи на цялото тяло да се затвори или съедини в координирана форма (което означава координиране на вътрешната и външната затвореност/обединяване. Вътрешното затваряне предполага координирано обединение на сърцето и съзнанието, на вътрешната енергия и сила, сухожилия и кости. Външното затваряне/обединяване на движенията предполага координирано затваряне на ръцете с краката, лактите с коленете, раменете с бедрата). Едновременно трябва да се извършва еднакво и противоложно затворено движение в другата част на тялото и vice versa. Отварящите и затварящите движения се извършват заедно и се допълват едно друго.
Второ, докато практикува човек може да изпитва затруднения да контролира едновременно различните части на тялото си. Това означава, че една част от тялото може да се движи по-бързо от останалите и това резултира в пренапрягане на силата или определена част на тялото може да се движи твърде бавно или без достатъчно сила, а това води до липсата на сила. Тези два феномена противоречат на принципите на Тай Чи. Всяко движение в Чън стила на Тай Чи изисква да не се отклоняваме от принципа на “спиралната копринена сила” или чан съ дзин. Според теорията на Тай Чи, “Чансъ дзин води началото си от бъбреците и по всяко време се намира във всяка част от тялото”.
По време на обучението спирално-копринения метод на движение /т.е. усукващ и спираловиден метод на движение/ и спирално-копринената сила /вътрешната сила/, произлизаща от спирално-копринения метод на движение могат да бъдат точно овладени чрез отпускане на раменете и лактите, на кръста и гръдния кош, а така също на слабините и коленете, и използването на кръста като ос, около която се движи всяка част на тялото. Започвайки с въртене на ръцете в посока, противоположна на въртенето на часовниковата стрелка, ръцете трябва да водят лактите, които чрез завъртане водят раменете, които от своя страна водят кръста /частта от кръста, която се отнася до тази страна на рамото, която се движи/. В действителност кръстът е все още като ос, около която се движи всичко. От друга страна, ако ръцете се движат в посока по часовниковата стрелка, кръстът би трябвало да движи раменете, раменете задвижват лактите, лактите завъртат ръцете. За горната част на тялото, китките и предмишниците би трябвало да изглеждат като въртящи се; за долната част на тялото глезените и бедрата би трябвало да изглеждат въртящи се; а колкото до торса – гръдният кош и гърбът би трябвало да изглеждат въртящи се.
Комбинирането на движенията на трите части на тялото трябва да се визуализира в пространството като въртяща се крива. Тази крива се заражда от краката, центърът й е в кръста и завършва в пръстите на ръцете. При практикуването на цюан /или формата/, ако човек почувства трудност при изпълнението на определено движение, то трябва да нагоди кръста и бедрото си в съответствие на последователността, по която тече чансъ дзин, за да се достигне до координираност. По този начин всяка грешка може да бъде поправена. Затова, когато обръщате внимание на изискванията към всяка част от тялото до достигането на пълна координация в цялото тяло, овладявате ритъма на движението на спирално-копринения методи и спираловидната копринена сила – това е начин да отстраните несъответствията и да се самокоригирате за всяка грешка при практикуването на Тай Чи след достигането до второто ниво на кун фу.
В първото ниво на кун фу, човек започва с изучаването на формите и когато достигне определено ниво при изпълнението им, ученикът може да почувства движението на вътрешната енергия в тялото. Ученикът може да бъде добре стимулиран и никога да не почувства умора или досада. Обаче, в навлизането във второто ниво на кун фу, ученикът може да почувства, че няма какво ново да се научи и в същото време да разбере погрешно някои важни моменти. Ученикът може да не овладее тези главни моменти прецизно и това да доведе до усещането, че тези движения са трудни. Или, от друга страна, ученикът може да практикува формата плавно и с ярко изразена експресивна сила, но да не може да ги използва, докато практикува “бутащи ръце”. Поради това човек може скоро да се почувства отегчен, да загуби увереност и да зареже всичко.
Единственият начин да се достигне етап на който човек може: да произвежда точното количество сила, нито твърде груба, нито твърде мека; може да променя движенията по своя воля; може да се завърта плавно с лекота, е упорито и стриктно да се придържа към принципите. Трябва да тренира упорито формата, така че движенията на тялото да са добре координиране и с “едно самостоятелно движение да може да активизира движения във всяка част на тялото”, като установява завършена система от движения.
Има поговорка, която гласи: “ако принципът не е ясно разбран, попитай учителя; ако пътят не се вижда добре, потърси помощ от приятели”. Когато принципите, а така също и методите, са ясно разбрани, съчетани с постоянна практика, в края на краищата ще достигнете до успех. Класиците на Тай Чи казват, че “всеки може да достигне до максимума, ако се труди усърдно”. А така също, че “единствено упорството в края на краищата може да доведе до внезапното преминаване през предела”. Обичайно, повечето хора могат да постигнат второто ниво на кун фу за около четири години. Когато човек достигне етапа да бъде способен да познава плавното движение на ци в тялото, то той изведнъж започва да я разбира /да насочва ци/. Когато това се случи, човек се изпълва с увереност и ентусиазъм, докато практикува. Той може дори да има силното желание да върви все напред и напред, да не иска да спре!
В началото на второто ниво на кун фу бойното умение е почти същото както в първото ниво на кун фу. То не е достатъчно за действително приложение. В края на второто ниво човек почти се е приближил до третото ниво на кун фу, т.е. бойното умение може да бъде приложимо в определена степен.
Следващият раздел ни запознава с бойното умение, което трябва да бъде достигнато по средата на второто ниво на кун фу / така също са трето, четвъртото и петото ниво на кун фу в следващите раздели. Те са описани с препоръки за уменията, достижими по средата на всяко ниво. “Бутащи ръце” и практикуването на Тай Чи са неделими. Каквито слабости да има човек при изпълнението на формата, такива ще се проявят и при практикуването му на “бутащи ръце”, и тези недостатъци ще дадат възможност за предимство на опонента му. Поради това, при практукуването на Тай Чи всяка част от тялото трябва да бъде добре координирана с останалите, не би трябвало да има никакво излишно движение.
“Бутащи ръце” изискват отблъскването, хващането, натискането и пресирането да бъдат изпълнени така точно, че горната и долната част на тялото да се движат в синхрон, което ще затрудни противника да атакува. Както се казва в поговорката: “Няма значение колко голяма е силата, която е приложена върху мен, аз трябва да мобилизирам четири унции сила, за да отклоня хиляда паунда сила.” Второто ниво на кун фу цели достигането до плавното потичане на ци в тялото, чрез правилни пози, така че да се достигне до етап, когато ци прониква в цялото тяло, минавайки през всяка става в него, като че ли тя, ци, е просто следващия елемент на връзка в тялото. Обаче, процесът на коригиране на позициите влече със себе си извършването на излишни или некоординирани движения. Затова, на този етап, човек е неспособен да прилага бойно умение, както би желал при “бутащи ръце”. Опонентът ще концентрира вниманието си върху търсенето на тези недостатъци или той/тя може да победи чрез елемента на изненадата, възползвайки се от всички грешки като: пренапрягане, изкривяване, изхвърляне и посрещане на силата със сила. По време на “бутащи ръце”, предимствата на опонента не ви позволяват да нагаждате собствените си движения. Противникът ви ще иска да използва всяка ваша слабост, за да ви атакува, така че вие ще изгубите баланс или ще бъдете заставени да отстъпвате назад, за да се защитите от насочената към вас сила. Въпреки това, ако опонентът ви превъзхожда с по-малка сила и е по-бавен, може да имате времето или възможността да се нагодите към него и да успеете да поемете атаката по един по-задоволителен начин.
Като се има предвид описаното по-горе, за второто ниво на кун фу, независимо дали човек атакува или поема атаката, е необходимо повече усилие. Много често този, който прави първото движение има предимство, а другият, който прави следващото движение, остава в неизгодна позиция. На това ниво, за обучаващият се е невъзможно да “забрави” за себе си, но “играе сам” с опонента си /т.е. – не атакува, но отстъпва пред движението на противника си/; неспособен е да използва възможността да реагира на ситуацията. Човек може да бъде способен да се движи и да се предпазва от атака, но може лесно да допусне грешки като: изхвърляне или изкривяване, пренапрягане и посрещане на силата със сила. Поради това, при практикуването на “бутащи ръце” човек не може да се движи в съответствие с изискваната последователност от поемане, хващане, пресиране и избутване надолу. Човек на това ниво на умение се описва като “20% Ин и 80% Ян: непокорна нова ръка.”
Трето ниво на кун фу
“Ако желаете да сте добър в изпълнението на формата, трябва да практикувате, за да намалите своята окръжност.” Стъпките при практикуването на Чън стил на Тай Чи се състоят от прогресивното развитие от голяма окръжност към средна окръжност и от средна окръжност към малка окръжност. Думата “окръжност” /кръг/ тук не означава път/разстояние, в резултат на движението на крайниците, а просто плавното протичане на вътрешната енергия ци. В този смисъл, третото ниво на кун фу е етапа, който човек започва с голяма окръжност и завършва със средна /по отношение циркулацията на ци./
В класическото Тай Чи е споменато, че “И и Ци са по-висши от формите”, което означава че докато практикува, човек трябва да набляга върху използването на И /ума, съзнанието/.
В първото ниво на кун фу, съзнанието и концентрацията на практикуващия са насочени главно към ученето на външните форми на Тай Чи. Докато на второ ниво на кун фу, практикуващият трябва да се концентрира върху откриването на противоречивите/некоординирани движения на крайнцити и тялото и на вътрешните и външните движения. Човек трябва да нагоди тялото и формите, за да осигури плавното протичане на вътрешната енергия. Когато достигне до третото ниво на кун фу, практикуващият трябва вече да има плавно течаща вътрешна енергия: това, което се изисква е И и липсата на груба сила. Движенията трябва да бъдат леки, но не “блуждаещи”, тежки, но не тромави. От това се подразбира, че движенията трябва да се проявяват като меки, но вътрешната сила в действителност е силна, енерична, или наличието на здрава вътрешна сила се проявява в меки движения и цялото тяло трябва да бъде добре координирано и да няма никакви излишни движения. Обаче, човек не трябва да обръща внимание само на движението на ци в тялото и да пренебрегва външните движения. В противен случай, човек може да изглежда като зашеметен и в резултат пътят на неговата вътрешна ци може не само да бъде нарушен, но може и да изчезне. Затова, както пишат класиците на Тай Чи, “Вниманието трябва да бъде в духа, не само в ци, прекаленото наблягане върху ци може да доведе до нейния застой.”
Човек може да е овладял външните форми между първото и второто ниво на кун фу, но може да не е постигнал координация на външните с вътрешните движения.
Понякога, поради твърдостта или застоя на движенията, пълното дишане е невъзможно. От друга страна, без точната координация на вътрешните и външните движения, не е възможно човек да издиша напълно. Затова, когато практикува формата, човек трябва да диша естествено. След като навлезе в третото ниво на кун фу, практикуващият вече има по-добра координация между вътрешните и външните движения. Сами по себе си обикновено движенията могат да бъдат синхронизирани с дишането твърде прецизно. Обаче, за да се получат по-изящни, по-завършени и по-внезапни движения, е необходимо съзнателно синхронизиране на диханието с движенията. Това е по-нататъшното осигуряване на координация между диханието и движенията, което малко по-малко води до естествен синхрон.
Третото ниво на кун фу по същество включва овладяването на вътрешните и външните изисквания на Чън стил на Тай Чи и ритъма на упражненията, както и способността на практикуващия да се самокоригира. Човек също трябва да бъде способен да управлява движенията си с повече лекота и да притежава повече вътрешна енергия – ци. На това ниво е необходимо по-нататъшно разбиране за бойното умение, скрито във всяко движение на формата и неговото проявление. Затова, когато се практикува “бутащи ръце”, се набляга на формите, на качеството и количеството на вътрешната сила и изразяването на тази сила, както и на разтварянето на силата. Ако чрез формата може да се противопостави на натиска на “бутащи ръце”, това означава, че ученикът е овладял важни моменти във формата. Той ще придобие повече увереност, ако продължи да работи упорито. Тогава може да добави някои допълнителни упражнения към практиката си като такива с дълга тояга, меч или сабя, копие и прът, както и да практикува фа дзин, т.е. излъчването на собствената си експлозивна сила. След двугодишна практика по този начин, обикновено практикуващият е способен да премине към четвъртото ниво на кун фу.
На третото ниво на кун фу, въпреки че има плавно протичане на вътрешната ци и движенията са по-добре координирани, вътрешната ци е по-слаба и координацията между движенията на мускулите и функционирането на вътрешните орагани не е достатъчно добра. Докато се тренира самостоятелно без намесата на външни смущения, човек може да достигне вътрешна и външна координация. По време на противопоставяне чрез “бутащи ръце” или бой, ако атакуващата сила е по-мека или по-бавна, практикуващият може да бъде способен сам да атакува или да променя собствените си действия съобразно със ситуацията, може да използва всяка възможност да постави противника си в неблагоприятно за него положение, да избягва твърдите движения на противника и да атакува, ако почувства някаква слабост в защитата му, маневрирайки с лекота. Но, ако учащият се натъкне на по-силен опонент, то тогава може да почувства, че неговата пън дзин, или неговата блокираща сила, е недостатъчна, да почувства, че неговата форма е притисната и е близо до “сгъване” /това би разрушило стабилната позиция, за която се предполага, че е неподатлива и безотказна, подкрепена от окръжността, създадена от практикуващия/, да не може да маневрира според желанията си. Ученикът може да не е достигнал описаното от класиците като: “Удряне с ръце, които не се забелязват, а веднъж станат ли видими, е невъзможно да бъдат спрени”. Дори при воденето и отстраняването на опонента, практикуващият може да почувства скованост и да са необходими повече усилия. И така, умението на този етап се описват като: ” 30% Ин и 70% Ян, все още от твърдата страна.”
Четвърто ниво на кун фу
Изискване на четвъртото ниво на кун фу е напредването от стадия на средната окръжност към малката окръжност. Това ниво е близо до успеха и е вече високо ниво на умение. Практикуващият трябва да овладее ефективен метод на трениране, да бъде способен да улови важните моменти в движенията, да бъде способен да разбира бойното умение, скрито във всяко движение, да има плавно течаща вътрешна енергия или ци и координация на движенията с диханието. Обаче, по време на практикуването, всяка стъпка и всяко движение на ръцете трябва да се съобразяват с наличието на въображаем противник, както се казва, човек трябва да има усещането, че е обкръжен от врагове. За всяка позиция и всяка форма, всички части от тялото трябва да се движат свързани в непрекъсната последователност, така че цялото тяло да се движи в унисон. “Движенията на горната и долната част на тялото са свързани и трябва да има непрекъснат поток на ци, който се контролира от кръста.” Затова, когато се практикува форма, човек трабява да играе, “като че ли има противник, въпреки че наоколо няма никого”. Когато бъде действително нападнат, човек трябва да бъде смел, но предпазлив, с поведение като че ли: “наоколо няма никого, въпреки че в действителност има”.
Съдържанието на тренировките /например форма и оръжия/ е подобно на това в третото ниво на кун фу. С упоритост обикновено четвъртото ниво на кун фу може да бъде достигнато за три години. По отношение на бойното умение четвъртото ниво се отличава твърде много от третото ниво на кун фу. Третото ниво на кун фу цели да се разпръсне силата на противника и да се спасим от ситуацията чрез нашата собствена сила. Това ни дава възможност да играем активна роля и да заставим опонента да бъде пасивен. Четвъртото ниво на кун фу позволява да приключим боя като излъчваме сила. Това е възможно поради факта, че на това ниво имаме достатъчно вътрешен дзин, еластично преминаване на И и на Ци и обединена система на движенията на тялото. Така също по време на “бутащи ръце”, атаката на опонента не представлява голяма заплаха. При досег с опонента практикуващият може незабавно да промени движенията и така да неутрализира атаката на настъпващата сила с лекота, да прояви специфични характеристики на движение, слято с движението на противника, променяйки собствените си действия през цялото време, противодействайки на движенията на противника, напрягане на точната сила, чрез предугаждане на действията на противника, потискане на собствените действия, излъчване на желаното количество сила и удряне точно в целта. Затова, човек, достигнал такова ниво на умение на кун фу се описва като “40% Ин и 60% Ян; близък до добър практикуващ”.
Пето ниво на кун фу
Петото ниво на кун фу е етапа, на който практикуващият преминава от овладяването на малка окръжност към овладяването на невидима окръжност, от играенето на форма до изпълнението на формата невидимо. Според класиците на Тай Чи, “чрез непрекъснатия плавен поток на ци, чрез космическата ци, която движи естествената вътрешна ци, чрез прогресът от фиксирана форма към невидима такава, практикуващият разбира колко е прекрасна природата”. На петото ниво, движенията трябва да бъдат гъвкави и плавни, трябва да има достатъчно вътрешен дзин. Обаче, все така е необходимо да стремим към по-доброто. Трябва да се работи упорито ден след ден, докато тялото е много пластично и приспособено за широкообхватни промени. Трябва да има вътрешно редуване между вещественото и невещественото, но това трябва да е външно незабележимо. Само след като това е постигнато, петото ниво е овладяно.
Що се отнася до бойното умение, на това ниво твърдото трябва да се допълва от мекото, формата трябва да бъде отпусната, динамична, еластична и да излъчва живост. Всяко действие и всяко бездействие да са в съотвествие с принципите на Тай Чи, както и движенията на цялото тяло. Това означава, че всяка част от тялото трябва да бъде много чувствителна и да реагира бързо, когато е необходимо. Всяка част от тялото трябва да може да бъде използвана като юмрук за атака по която и да е точка на контакт с тялото на противника. Трябва също да има постоянно преливане между излъчваната и поемащата сила, а позицията трябва да бъде затворена, като тази затвореност се поддържа от всички страни.
Затова описанието за това ниво на кун фу е: “Само онзи, който играе с 50% Ин и 50% Ян, без никакво отклонение към Ин или към Ян, може да бъде наречен добър майстор. Добрият майстор прави всяко движение в съответствие с принципите на Тай Чи, които изискват всяко движение да бъде невидимо.”
След завършването на петото ниво на умение вече има установена силна връзка между координацията на съзнанието, контракцията и отпускането на мускулите, движенията на мускулите и функционирането на вътрешните органи. Дори сблъсквайки се с внезапна атака при тази координация човек няма да бъде затруднен, защото има достатъчна еластичност за всяка промяна. Но дори тогава, човек трябва да продължи да преследва по-далечни цели, да търси достигането на по-големи висоти.
Както развитието на науката е преминало отвъд границата, така е и с практикуването на Тай Чи – човек не може да изпита цялата му крастота и всичките му дарове само за един живот.
Написано от Грандмайстор Чън Сяоуан
Превод – Световна Тай Чи Асоциация България