Трактат КЕНА УПАНИШАДА
Първа част
1. Кой подбужда и насочва мисълта, за да се движи? От кого идва първичния дъх [прана]? От кого е дадена речта, с която се говори? От кой бог са зрението и слуха?
2. Мъдрите изоставят слушането на слуха, мисленето на мисълта, говоренето на говора, дишането на дъха, гледането на зрението и стават безсмъртни, когато напуснат този свят.
3. В Това не може да влезе зрението, не може да влезе говорът, не може да влезе мисълта; ние не го познаваме и не знаем как може да бъде поучавано за него. То е различно и от познаваемото,и от непознаваемото. Това сме слушали от древните, които са ни казали за него.
4. Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение на което се говори – знай, че тъкмо това е Брахма [върховната същност], а не онова, което се почита тук.
5. Не онова, което се мисли с мисълта, а това, благодарение на което се мисли – знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.
6. Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда – знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.
7. Не онова, което се чува с ухото, а това, благодарение на което ухото чува – знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.
8. Не онова, което се диша с дъха, а това, благодарение на което дъхът диша – знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.
Втора част
1. Ако мислиш, че добре познаваш облика на Брахма, то ти всъщност го познаваш лошо – това [се отнася] и за теб и за боговете; а ако разсъждаваш за това, ще те смятам за познаващ.
2. Аз не смятам, че го познавам добре, но и не зная, че не зная. Този от нас, който знае това, той го знае, но също така и не знае, че не знае.
3. Който не разбира, той разбира, който разбира, той не знае; това не се познава от тези, които познават; то се познава от тези, които не познават.
4. Ако е познат с правилен разум, той наистина е познат, защото се добива безсмъртие. Чрез атма [аза] се добива сила, чрез познанието се добива безсмъртие.
5. Ако тук [в този свят] го познават, то истината е налице; ако не го познават, изгубват много. Мъдреците, мислейки за съществата, си отиват от този свят и стават безсмъртни.
Трета част
1. Брахма победи заради [в полза на] боговете, боговете се радваха на победата на Брахма. Те мислеха: “Това [всъщност] е наша победа, [всъщност] това е наше величие.”
2. Той знаеше това. Той се появи пред тях. Те не го познаха [и питаха]: “Кой е този дух?”
3. Те казаха на огъня [Агни]: “Разбери кой е този дух, Джатаведа.” [Агни отговори]: “Добре.”
4. Той [Агни] отиде при него. [Брахма] го попита: “Кой си ти?” – “Аз съм огънят, наистина,” – отвърна Агни – “аз съм Джатаведа.”
5. “Каква сила имаш?” Агни отвърна – “Мога да изгоря всичко на земята.”
6. Брахма сложи пред него стрък трева: “Изгори го.” Огънят се приближи бързо към него, но не можа да го изгори. Тогава се върна [при другите] и каза: “Не можах да разбера кой е този дух.”
7. После те казаха на вятъра [Ваю]: “Ветре, разбери кой е този дух.” – “Добре.”
8. Вятърът отиде при него. Брахма го попита: “Кой си ти?” – “Аз съм вятърът, наистина.” – отвърна Ваю – “аз съм Матаришван.”
9. “Каква сила имаш?” Ваю отвърна: “Мога да преместя всичко, което е на земята.”
10. Брахма постави пред него стрък трева: “Премести го.” Вятърът се приближи бързо към него, но не можа да го премести. Тогава се върна и каза: “Не можах да разбера кой е този дух.”
11. Тогава казаха на Индра: “Разбери кой е този дух, Магхаван.” – “Добре.” Той тръгна към него, но [Брахма] се скри.
12. Той [Индра] наистина срещна тук жена, прекрасната Ума, дъщерята на Химават и я попита: “Кой е този дух?”
Четвърта част
1. “Това наистина е Брахма.” – каза тя. – “Наистина, победата на Брахма е вашето величие.” Чак тогава той разбра, че това е Брахма.
2. Поради това тези богове – Агни, Ваю и Индра, са някакси по-силни от другите богове, защото те са били най-близки с него и първи са разбрали, че това е Брахма.
3. Поради това Индра е някакси по-силен от другите богове, защото той е бил най-близко до него и пръв е разбрал, че това е Брахма.
4. Това е поучението – това, което свети като мълния или проблясва, това е поучението за боговете.
5. А сега за атма [аза]. Това е, към което като че ли тръгва умът, чрез него се помни, това е въображението.
6. Наричат го най-желано, казват, че трябва да се почита като най-желано. Всички същества се стремят към този, който знае това.
7. “Кажете ми упанишада.” – “Беше ти казана упанишада, казахме ти упанишада за Брахма.”
8. Неговата опора са отшелничеството [тапас], самовъздържането[дама] и действието [карма]. Ведите са неговите [телесни] части, а истината – неговото обиталище.
9. Който наистина знае това, накрая побеждава злото [греха] и се поддържа от висшия небесен свят, поддържа се!
Така завършва Кена упанишада
(Превод от санскрит: Колчо Ковачев)
Материалът е по източници от интернет