За Тай Чи релаксацията
В моята статия, озаглавена “За експлоадиращата сила“, аз споменах накратко за релаксацията. Сега бих искал да доразвия тази тема, за да могат практикуващите Чън стил на Тай Чи да разберат нейната важност. По мои наблюдения, практикуващите Ян и У стил обръщат много повече внимание на релаксацията, отколкото тези, занимаващи се с Чън стил, които наблягат основно на тренирането на “фа-дзин” /изхвърляне на силата/, като по този начин игнорират важността на релаксацията. Всъщност, много от практикуващите не разбират, че релаксацията е основата на експлоадиращата сила, която изисква смесването на меко и твърдо.
Значение и същност на релаксацията
Гранд майстор Чън Джаокуи отдава голямо значение на релаксацията. През лятото на 1973 година, когато ме обучаваше в своя дом, той каза: “По време на практикуването на Тай Чи, цялото тяло трябва да бъде отпуснато и потънало. Ти трябва да бъдеш сто процента отпуснат. И всички стави на тялото трябва да бъдат разпуснати – чак до върха на пръстите. Единствено чрез релаксацията ти можеш да употребиш своята сила изцяло. Тогава силата на твоята енергия ще бъде мощна и бърза като светкавица и твоите противници няма да успяват да реагират навреме.” Неговият коментар изтъква точно взаимовръзката между фа-дзин и релаксацията.
Тай Чи е занимание, което използва скритите възможности на човешкото тяло, чрез съблюдаването на естествени правила. То регулира и укрепва човешкото тяло чрез специфични тренировки, водейки съзнанието и тялото до по-високо ниво на равновесие и свобода. Поради тази причина, по време на практикуването на Тай Чи, съзнанието трябва да бъде под тотален контрол, давайки заповеди на мускулите, сухожилията, костите и вътрешните органи, така че те да могат да работят заедно методично и плавно, според нашата воля. И ние можем да бъдем бързи и леки в нашите движения. Ние можем да кажем, че тренирането на Тай Чи дава възможност на съзнанието да дава заповеди на тялото, така че да използваме по най-добрия начин нашите скрити възможности. С други думи, сигналите от нашия ум и движенията на нашето тяло са достигнали до степен на автоматизация или единство. Когато ние заставаме лице в лице с противника, нашето съзнание ще опита да мобилизира силата на цялото тяло в точката на контакта. За да се постигне това, цялото ни тяло трябва да бъде отпуснато и разхлабено. То трябва да бъде като камшик – преди да го използваме, той е толкова мек, но дори и един удар с него е много, много мощен.
Действителната релаксация изисква да бъдем изцяло отпуснати. По мое мнение, пълната релаксация трябва да включва следното:
- Отпуснати и спокойни. Това означава, че нашето съзнание трябва да се отпусне първо. Това е стартовата позиция за релаксация. У Ю-цюан, създателят на У стил в Тай Чи казва: “Първо от сърцето /ума/ и след това тялото”. Чън Син, шестнадесето поколение майстор от семейство Чън, също казва: “Нашето съзнание трябва да бъде отпуснато. Ако ние можем да постигнем това, цялото ни тяло ще бъде отпуснато.” В Тай Чи, когато една част от тялото се движи, всички оставали части също ще се движат и когато една е в покой /неподвижна/, всички останали части също ще са в покой. Движението и покоят са изцяло под контрола на съзнанието. Ето защо когато практикуваме ние трябва да сме отпуснати и спокойни и да сме абсолютно концентрирани. Само когато сме достигнали до този етап на съзнанието, ние можем да развием високата сензитивност, описана от класиците в Тай Чи като: “Перо не може да се задържи и муха не може да се кацне на никоя част от тялото”. Практикуващите Тай Чи поставят ударението на използването на съзнанието, тренирането на което трябва да започне от поставянето на ума в мирно и отпуснато състояние, преди ние да можем да се концентрираме и да използваме нашето съзнание за да достигнем до онова, което желаем.
- Отпуснати и отворени. Ако нашият ум е в мирно и отпуснато състояние, нашето съзнание трябва да има възможност да управлява нашите вътрешни органи, мускулите, сухожилията и ставите в цялото отпуснато и леко тяло. Класиците казват: “Нашата кожа трябва да бъде чувствителна, а всички наши стави трябва да бъдат разхлабени.” А Чън Джао-куи казва: “Ние трябва да разпънем нашето тяло от противоположни точки”. “Ако една част от тялото ни се повдига, друга трябва да пада надолу” или “Ако вие отпускате енергия надясно, вие трябва да отпуснете и потънете с част от тялото, която е в лявата страна”. Те всички наблягат на един и същ принцип – отпуснатост и лекота на всички стави в тялото. За начинаещите – те трябва да започнат най-напред с отпускането и усещането за лекота. На по-късен етап, те могат да опитат да достигнат отваряне в затварянето.
- Отуснати и потъващи. Това трябва да включва потъването на ци, тежестта на тялото и на главните стави на тялото. Когато ние практикуваме Тай Чи, освен че висим като закачени в точката на най-горната част на главата ни, всички части на нашето тяло трябва да бъдат разхлабени и потънали. Например, нашите ръце – ние трябва да разхлабим раменете си, нашите лакти да потънат и оттам да отпуснем китките, за краката – трябва да разхлабим бедрени си стави, връзките в коленете и да прилепим пръстите си към земята; а нашия торс – трябва да отпуснем гръдния кош и кръстът ни да потъне /лумбарните прешлени на гръбначния стълб/ . Ние правим това, за да може нашите стави да се отпуснат и олекотят, а нашатата ци и тежестта на тялото да може да потъне, което води до здрава основа на долната част на нашето тяло или вкореняване, а като резултат от това горната част на тялото ни може да бъде много подвижна. Потъването на нашата ци и на тялото /освен на върха на главата, който винаги трябва да бъде повдигнат/ може да ни позволи да избегнем проблема за “тежестта горе”.
- Отпуснати и жизнени. Това ще стане най-напред в ставите в тялото, а след това ще се прояви чрез спираловидните и гъвкави движения на нашите крайници, ръководени от нашия кръст и дан тиен – чан си дзин. Ключът към достигането на отпуснатост и жизненост е чрез практикуването на Тай Чи форми, особено чрез тренирането на чан си дзин – ние разхлабваме нашите стави и сухожилия и увеличаваме гъвкавостта на нашите мускули. Класиците на Тай Чи казват: “Всеки път, когато се движим, цялото ни тяло трябва да бъде много пъргаво (живо).” Ние трябва да тренираме по такъв начин, че всички наши стави да се отпуснат и да могат свободно и бързо да се движат по наша воля, и ние да можем бързо да мобилизираме силата на цялото ни тяло в точката на контакт с нашия противник.
Главните стави трябва да бъдат разхлабени
Беше казано, че в село Чън дзягоу известният майстор Чън Босиан попитал Чън Джаосу /баща на Чън Сяоуан/ как би могъл да подобри своята форма по Тай Чи. Отговорът, който получил, бил наистина прост: “Отпусни четирите части”, което ясно означава, че главните стави в тялото трабва да бъдат разпуснати. “Четирите части” са раменните стави и бедрените стави.
Моят учител, Чън Джао-куи, когато говори за това, че основните стави трябва да бътат отпуснати и разхлабени, прави по-детайлно и живо описание. Той казва: “Ние трябва да обърнем внимание на отпускането на нашия гръден кош. Само когато нашият гръден кош е отпуснат, можем да изпълняваме всички движения от него… Ако нашият гръден кош е вдървен, той ще бъде изпълнен с ци. Веднъж напълнен с ци, нашият гръден кош не би могъл да координира движенията на цялото тяло, следователно ние несъмнено ще бъдем побеждавани във всяка битка. Той казва също: “Най-важното нещо е да провеждате всички ваши движения от кръста и от гръдния кош.
Вашият гръден кош не може да бъде пълен с ци или дзин през цялото време на тренировката ви. Независимо дали той е отворен или затворен, вашият гръден кош трябва да бъде отпуснат. Ключът към това да отпуснеш гръдния кош е в отпускането на раменете. Ето защо класиците казват, че завъртането /свободно движение/ на вашите ръце се основава на раменните стави и неутрализирането /на вътрешната сила/ е във вашия гръден кош и кръст. Ключът към направата на вашия кръст подвижен е в отпускането на бедрените стави. Ако вашите бедрени връзки не са разхлабени, вашият кръст ще бъде вдървен.”
След това той добавя: “Когато се практикува “бутащи ръце”, първото нещо, което ние би трябвало да направим е да наложим контрол върху раменете на нашия опонент. Когато той открие, че му е трудно да се завърта, той ще започне да се съпротивлява и така ще бъде под ваш контрол. Когато вашият опонент поиска да ви контролира, той ще направи абсолютно същото. Но ако вие сте разхлабили раменните си стави и можете да ги въртите във всички посоки /когато играете форма/, тогава когато вашият опонент сграбчва ръцете ви и опита да заключи вашите раменни стави, вие може да следвате неговата сила и да въртите вашите рамена, за да излезете вън от контрола и след това да му отговорите незабавно със същото. Вашите раменни стави не се въртят от само себе си. Тяхното завъртане трябва да бъде водено от вашия гръден кош и кръст. Тези трите трябва да се движат и въртят заедно като едно цяло. За да бъде истински отпуснато, означава всички тези части на вашето тяло – рамене, гръден кош и кръст, трябва да бъдат отпуснати и разхлабени.
Когато той обучаваше на “бутащи ръце”, той казваше: “Най-лошото, което можеш да направиш е: когато твоят опонент е настъпил, ти си повдигнал раменете си, а гръдният ти кош и кръстът ти се превръщат в парче дърво, тогава настъпва краят. Старата поговорка гласи: “Тай Чи трябва да се практикува от тялото.” Тялото тук означава раменете, гръдния кош и кръста, върху които трябва да се работи много сериозно.”
От казаното от двамата майстори, засега ние трябва да научим кои части на нашето тяло трябва да бъдат разхлабени най-напред. Така че, когато говорим за релаксация, ние имаме предвид разхлабването на раменните и бедрените стави и отпускане на нашите гръден кош и кръст и въртенето на нашия гръден кош в зависимост от разхлабването на нашите раменни стави; а въртенето на нашия кръст зависи от разхлабването на нашите бедрени стави. Ако успеем да разрешим този проблем, ние можем да разрешим всичко в релаксацията.
Как да тренираме да бъдем отпуснати
Учениците в начално ниво не могат да избегнат вдървеността. Съвсем нормално е, когато започваш да се занимаваш с Тай Чи, да не си наясно с движенията и неизбежно се стягаш, опитвайки се да се справиш с този проблем. По тази причина е невъзможно да се иска от теб спазването на изисквания като “Когато се движиш, всяка част от тялото ти се движи” или да правиш всички движения плавно и нежно. На начинаещите трябва да бъде дадено известно време, за да се стравят със задачата на релаксацията. На този етап, на тях им е нужно само да запомнят движенията: тяхната посока/позиции и как да ги правят, къде е главната енергийна точка, къде е тежестта на тялото, шън-чан и ни-чан /еднаквостта на ръцете, краката и на цялото тяло/ и т.н.
Щом учениците са придобили известна рутина, учителят трябва да ги отведе до един от принципите на Тай Чи – релаксацията, наблягайки на нейната важност и значение и изисквайки тя да бъде достигната чрез следните методи:
- Релаксация чрез изправяне. Релаксация, основана на изправеността на тялото, в противен случай нашата Тай Чи форма ще се деформира, поради изкривяването на раменете, стърченето на задните ни части, или изхвръкнали колена.
- Релаксация чрез забавеност. Чън стилът в Тай Чи е смес от бавни и бързи движения. Но за начинаещи, преди те да се отпуснат напълно, трябва да практикуват формата бавно. Чрез забавеното изпълнение, те могат да проверят за себе си, кои части от тялото не са отпуснати и могат по-добре да разберат релаксацията.
- Релаксация чрез спираловидни движения. Всички движения са по спирала и кръг. Ние трябва да обърнем внимание на шън-чан и ни-чан на нашите ръце и крака, и да бъдем отпуснати, когато извършваме спираловидни движения. Отпускането е по-трудно, ако се движим по прави линии.
- Релаксация чрез главните стави в тялото. Най-напред започваме от разхлабването на главните стави. След това ние можем да комбинираме отпускането на нашите раменни стави с отпускането на ставите на лактите и на кръста, и да бъдем способни да почустваме как ставите се движат една след друга, точно като движението на гъсеница или на червей, които движат своето тяло част по част.
- Релаксация чрез стегнатост. Тай Чи изисква всички части на тялото да потънат. Това изискване води до тежък товар в нашите крака, които трябва да бъдат твърди и силни, за да дават стабилна основа на горната част на тялото. Когато практикуваме в ниска позиция, тежестта върху краката е дори още по- силна. Според нас, ниската позиция може да помогне да се развият силни крака. Само когато имате силни крака, вие можете да отпуснете горната част на тялото и можете да прехвърляте тежестта по-лесно. Вие може да кажете, че отпускането на горната част на тялото се построява върху стегнатост на долната. Затова в своята практика опитвайте да използвате ниски позиции, за да тренирате добре краката си, така че да направите добра подготовка за отпускане на цялото тяло.
- Релаксация чрез загуба в “бутащи ръце”. Чрез практикуването на “бутащи ръце”, ние можем да научим умението да извличаме от силата на нашия опонент. За да извлечем тази сила, ние не трябва да се съпротивляваме, а да следваме. Хората, които не искат да губят са винаги стегнати и втвърдени, затова съпротивата и бягството често могат да се случат. Ако не се страхуваме от загубата, ние ще бъдем по-отпуснати. Затова, когато практикувате “бутащи ръце”, вие трябва да сте подготвени за загуба и да не се опитвате да я избягвате. Ако вие не се страхувате от загуба, печалбата за вас ще бъде огромна. Вие няма да се страхувате от влизането на вашия опонент, когато той бута. Вие може да го оставите да бута толкова дълбоко, колкото желае и просто отпуснато и бавно да развивате способността да поемате и поглъщате входящата сила.
Релаксация и силово трениране
Връзката между отпуснато и стегнато, меко и твърдо, релаксацията и силовото трениране, винаги е пораждала много въпроси, предмет на разгорещени спорове. Ние трябва да разберем, че Тай Чи е бойно изкуство, чиято философия е базирана на теорията за Ин и Ян от И Дзин и хората често обясняват този аспект като “смес между мекото и твърдото”. Бойно изкуство, което набляга единствено на мекото и на отпускането не е Тай Чи. Ето защо аз съм казал по- рано, че релаксацията е само една част от базовата тренировка, а не всичко в него. Релаксацията е само средство за тренировка, а не резултат от тренировка. Нашата главна цел е да развием експоладиращата сила, която е едновременно и мека и твърда, и лека и тежка, чрез релаксацията и други тренировъчни методи. Това е Тай Чи сила и сила на цялото ни тяло, която не може да бъде достигната само чрез отпускане. Силата се достига чрез усърдното практикуване на форми, “бутащи ръце”, трениране на знанията и уменията, отделни движения и други програми за трениране на силата. Всички тези тренировъчни методи не са в противоречие на релаксацията, а са допълнение към нея. Някои хора не се осмеляват да вземат участие в тренировъчни програми за сила, поради страх, че това би им попречило да се отпуснат. Техните притеснения са неоснователни.
Всички знаем, че практикуващите Ян стил отделят много внимание на релаксацията. Дон Инжие, един от най-добрите ученици на Ян Чънфу, е направил следния коментар за взаимовръзката мужду релаксацията и тренирането на силата:
“Някои хора казват, че практикуващите Тай Чи не могат да вдигат тежести и не трябва да използват сила. Това не е истина. Преди да започнем да учим Тай Чи, целите ни тела са вдървени и силата ни не е подвижна. Щом се научим, ние сме много отпуснати, нашата ци циркулира и ние можем да премахнем нашата вдървеност, но да съхраним силата си. Нашата твърда сила се превръща в еластична сила. Твърдата сила обикновено идва от раменете и не се контролира от кръста и проявява чрез пръстите. Или казано на езика на бизнеса, нашата твърда сила е нашият капитал, а релаксацията е метод, който използваме /ноу хау/, за да управляваме своя бизнес. Ако знаем как да управляваме своя бизнес, с малък капитал може да правим голям бизнес. Ако не знаем как, тогава дори с голям капитал, ние не можем да управляваме никакъв бизнес. Загова, след като сте се научили да практикувате правилно, няма нищо което да не може да направите, било то вдигане на тежести, борба или бягане.” / Дон Инжие, “Тай Чи Ши И/
Така господин Дон Инжие сравнява силовото трениране с капитала, необходим в бизнеса и релаксацията, като ноу хау, за да се успее. Тук аз искам да дам един пример, с който да илюстрирам взаимовръзката между сила и отпускане. Някои деца обичат да скачат надолу-нагоре върху трамплин. Дали те могат да отскачат нависоко или не, зависи от еластичността на трамплина. Ако той е мек и без еластична сила, няма значение колко силно едно дете ще скача върху него, то няма да отскочи обратно нагоре. Същото ще бъде ако трамплина е твърд. Тай Чи силата е като силата на трамплина. Тя е смес от меко и твърдо. Класиците казват: “Оставете вашия опонент да влезе и ударете отзад веднага щом той загуби баланса си.” Ако искате да оставите опонента си да влезе, вие трябва първо да сте отпуснати. За да го ударите отзад, вие трябва да имате тежка еластична сила, която се основава на релаксацията и на голяма мощ. Вие не можете да разберете какво казват класиците без едно от тези неща. Това е причината, поради която аз наблягам на това, вие да тренирате здраво, за да развиете вашата вътрешна сила и в същото време да достигнете до отпускане. Комбинирането на двете ви дава здрава еластична сила, която е истинското Тай Чи кунг-фу. Затова специалната тренировъчна програма в Чън стила за трениране на силата, включваща упражнения като фадзин с дълъг прът, усукване на къса тояжка, въртене на топка, и дори удряне по торбичка за удряне със спираловидни движения е препоръчително. Аз мога категорично да кажа, че релаксацията и силовата тренировка не са несъвместими, а всъщност те са допълващи се едно друго. Ключът е вие най-напред да се отпуснете и след това от тази основа да развивате вашата сила. Погршното схващане, че силовото трениране може да повлияе на релаксацията е безпочвено. Колкото за силовото трениране в Чън стил, вижте друга моя статия, озаглавена “Бутащи ръце и силово трениране”, която я има също и на видео касета.
Написано от Майстор Ма Хун
Превод – Световна Тай Чи Асоциация България