Възхвала на стоте лекарства

Възхвала на стоте лекарства

Лао Цзюн казваше: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.

Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват сто вида такива лекарства:

  1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
  2. Податливост на тялото и доброта в сърцето  – това е лекарство.
  3. Широта на поведението и доброта в сърцето  – това е лекарство.
  4. Да спазваш мярка във всичко  – това е лекарство.
  5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  – това е лекарство.
  6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  – това е лекарство.
  7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  – това е лекарство.
  8. Да  избавиш от желания сърцето си  – това е лекарство.
  9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов  – това е лекарство.
  10. Да се стремиш към разумно използване на всичко  – това е лекарство.
  11. Да желаеш щастие за хората  – това е лекарство.
  12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  – това е лекарство.
  13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните  – това е лекарство.
  14. Да призоваваш за промяна склонните към смут  – това е лекарство.
  15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  – това е лекарство.
  16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  – това е лекарство.
  17. Да помагаш на старите и немощните  – това е лекарство.
  18. Да използваш силата си за да помагаш на хората  – това е лекарство.
  19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  – това е лекарство.
  20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  – това е лекарство.
  21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите  – това е лекарство.
  22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  – това е лекарство.
  23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  – това е лекарство.
  24. Да не изискваш връщане на стари дългове  – това е лекарство.
  25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие  – това е лекарство.
  26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  – това е лекарство.
  27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  – това е лекарство.
  28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен  – това е лекарство.
  29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  – това е лекарство.
  30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида  – това е лекарство.
  31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
  32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  – това е лекарство.
  33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  – това е лекарство.
  34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  – това е лекарство.
  35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  – това е лекарство.
  36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  – това е лекарство.
  37. Да не самоизтъкваш добродетелите си  – това е лекарство.
  38. Да не премълчаваш заслугите на другите  – това е лекарство.
  39. Да не се оплакваш от трудности  – това е лекарство.
  40. Да прикриеш тайното зло  – това е лекарство.
  41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните  – това е лекарство.
  42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  – това е лекарство.
  43. Да си беден и да не досаждаш на другите  – това е лекарство.
  44. Да не преувеличаваш ролята си  – това е лекарство.
  45. да се отнасяш добре към чуждите успехи  – това е лекарство.
  46. Да не таиш корист  – това е лекарство.
  47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  – това е лекарство.
  48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел  – това е лекарство.
  49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  – това е лекарство.
  50. Да не обсъждаш другите хора  – това е лекарство.
  51. Благите слова и добрите речи  – това е лекарство.
  52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  – това е лекарство.
  53. Да не се отклоняваш от трудностите  – това е лекарство.
  54. Да не се надяваш на награда, правейки добро  – това е лекарство.
  55. Да не ругаеш домашните животни  – това е лекарство.
  56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  – това е лекарство.
  57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  – това е лекарство.
  58. Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си  – това е лекарство.
  59. Да не помниш старите злини  – това е лекарство.
  60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  – това е лекарство.
  61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  – това е лекарство.
  62. Да  не се намесваш в чужди дела  – това е лекарство.
  63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  – това е лекарство.
  64. Да разсейваш мислите си  – това е лекарство.
  65. Да почиташ старците  – това е лекарство.
  66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  – това е лекарство.
  67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  – това е лекарство.
  68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  – това е лекарство.
  69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  – това е лекарство.
  70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  – това е лекарство.
  71. Да помагаш по време на стихийни бедствия  – това е лекарство.
  72. Да се бориш с подозрителността си  – това е лекарство.
  73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  – това е лекарство.
  74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  – това е лекарство.
  75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  – това е лекарство.
  76. Да разпространяваш мъдрост  – това е лекарство.
  77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  – това е лекарство.
  78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  – това е лекарство.
  79. Да оказваш почит на трите светила  – това е лекарство.
  80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  – това е лекарство.
  81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  – това е лекарство.
  82. Да не се стремиш да натрупаш богатство  – това е лекарство.
  83. Да не нарушаваш заповедите и забраните  – това е лекарство.
  84. Да притежаваш честност и безкористност  – това е лекарство.
  85. Да не задуваш за богатства  – това е лекарство.
  86. Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  – това е лекарство.
  87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  – това е лекарство.
  88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  – това е лекарство.
  89. Да споделиш от своето с несретниците  – това е лекарство.
  90. Да пренеса тежестта на старика  – това е лекарство.
  91. Да се избавиш от емоциите  – това е лекарство.
  92. Да бъдеш добър в сърцето си  – това е лекарство.
  93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  – това е лекарство.
  94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство  – това е лекарство.
  95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  – това е лекарство.
  96. Да се откажеш от привързаност  – това е лекарство.
  97. Да бъдеш отзивчив в мислите си  – това е лекарство.
  98. Да притежаваш вяра и доверчивост  – това е лекарство.
  99. Да бъдеш скромен и отстъпчив  – това е лекарство.
  100. Да се избавиш от съмненията си  – това е лекарство.

Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Нима може да се отнасяме несериозно към това?

Материалът е по източници от интернет.
Превод – Световна Тай Чи Асоциация България