Трактат за стоте лекарства
Лао Цзюн казваше: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.
Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.
Съществуват сто вида такива лекарства:
- Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
- Податливост на тялото и доброта в сърцето – това е лекарство.
- Широта на поведението и доброта в сърцето – това е лекарство.
- Да спазваш мярка във всичко – това е лекарство.
- Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг – това е лекарство.
- Да не взимаш повече, отколкото ти се полага – това е лекарство.
- Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни – това е лекарство.
- Да избавиш от желания сърцето си – това е лекарство.
- Въпреки неприязънта да проявяваш любов – това е лекарство.
- Да се стремиш към разумно използване на всичко – това е лекарство.
- Да желаеш щастие за хората – това е лекарство.
- Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности – това е лекарство.
- Да превъзпитаваш глупавите и наивните – това е лекарство.
- Да призоваваш за промяна склонните към смут – това е лекарство.
- Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите – това е лекарство.
- Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните – това е лекарство.
- Да помагаш на старите и немощните – това е лекарство.
- Да използваш силата си за да помагаш на хората – това е лекарство.
- Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните – това е лекарство.
- Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние – това е лекарство.
- Заемайки високо положение да служиш на плебеите – това е лекарство.
- Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си – това е лекарство.
- Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение – това е лекарство.
- Да не изискваш връщане на стари дългове – това е лекарство.
- Да бъдеш способен на истинско съчувствие – това е лекарство.
- Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си – това е лекарство.
- Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето – това е лекарство.
- Да не спориш, кой е прав и кой виновен – това е лекарство.
- Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия – това е лекарство.
- Да не таиш злоба, претърпявайки обида – това е лекарство.
- Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
- Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото – това е лекарство.
- Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото – това е лекарство.
- Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец – това е лекарство.
- Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ – това е лекарство.
- Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги – това е лекарство.
- Да не самоизтъкваш добродетелите си – това е лекарство.
- Да не премълчаваш заслугите на другите – това е лекарство.
- Да не се оплакваш от трудности – това е лекарство.
- Да прикриеш тайното зло – това е лекарство.
- Да бъдеш богат и да даваш на бедните – това е лекарство.
- Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си – това е лекарство.
- Да си беден и да не досаждаш на другите – това е лекарство.
- Да не преувеличаваш ролята си – това е лекарство.
- да се отнасяш добре към чуждите успехи – това е лекарство.
- Да не таиш корист – това е лекарство.
- Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба – това е лекарство.
- Да твориш милосърдие с тайна добродетел – това е лекарство.
- Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество – това е лекарство.
- Да не обсъждаш другите хора – това е лекарство.
- Благите слова и добрите речи – това е лекарство.
- Да обвиняваш себе си за своите беди и болести – това е лекарство.
- Да не се отклоняваш от трудностите – това е лекарство.
- Да не се надяваш на награда, правейки добро – това е лекарство.
- Да не ругаеш домашните животни – това е лекарство.
- Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им – това е лекарство.
- Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир – това е лекарство.
- Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си – това е лекарство.
- Да не помниш старите злини – това е лекарство.
- Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си – това е лекарство.
- Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите – това е лекарство.
- Да не се намесваш в чужди дела – това е лекарство.
- Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение – това е лекарство.
- Да разсейваш мислите си – това е лекарство.
- Да почиташ старците – това е лекарство.
- Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата – това е лекарство.
- Да възпитаваш в себе си синовна почтителност – това е лекарство.
- Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто – това е лекарство.
- Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност – това е лекарство.
- Да съхраняваш верността си, помагайки на хората – това е лекарство.
- Да помагаш по време на стихийни бедствия – това е лекарство.
- Да се бориш с подозрителността си – това е лекарство.
- Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой – това е лекарство.
- Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците – това е лекарство.
- Да мислиш за божественото и да помниш Пътя – това е лекарство.
- Да разпространяваш мъдрост – това е лекарство.
- Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело – това е лекарство.
- Да почиташ Небето и да уважаваш Земята – това е лекарство.
- Да оказваш почит на трите светила – това е лекарство.
- В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя – това е лекарство.
- Да бъдеш доброжелателен и сговорчив – това е лекарство.
- Да не се стремиш да натрупаш богатство – това е лекарство.
- Да не нарушаваш заповедите и забраните – това е лекарство.
- Да притежаваш честност и безкористност – това е лекарство.
- Да не задуваш за богатства – това е лекарство.
- Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж – това е лекарство.
- Да критикуваш прямо, съхранявайки верността – това е лекарство.
- Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила – това е лекарство.
- Да споделиш от своето с несретниците – това е лекарство.
- Да пренеса тежестта на старика – това е лекарство.
- Да се избавиш от емоциите – това е лекарство.
- Да бъдеш добър в сърцето си – това е лекарство.
- Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта – това е лекарство.
- Да бъдеш милосърден, имайки богатство – това е лекарство.
- Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела – това е лекарство.
- Да се откажеш от привързаност – това е лекарство.
- Да бъдеш отзивчив в мислите си – това е лекарство.
- Да притежаваш вяра и доверчивост – това е лекарство.
- Да бъдеш скромен и отстъпчив – това е лекарство.
- Да се избавиш от съмненията си – това е лекарство.
Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.
Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.
Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.
Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.
Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.
Нима може да се отнасяме несериозно към това?
Материалът е по източници от интернет.
Превод – Световна Тай Чи Асоциация България