Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



Лао Дзъ

Дао Дъ Дзин

 

Предисловие

 

Учението на полулегендарния философ Лао Дзъ е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоистката религия, една от трите господстващи съвременни религии в Китай. Сред Великите учители на човечеството (Платон, Буда, Зороастър и т.н.) Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура.

Кой е бил Лао Дзъ, обикновено смятан за основател на даоизма и за автор на загадъчния философски труд “Дао дъ дзин”? За него се знае по-малко, отколкото за Буда. Първият биограф на Лао Дзъ, великият китайски историк Съма Цян, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Ър) най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Чжоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището “Лао Дзъ”, което означава “Стария мъдрец” или “Стария младенец” (даоистите предпочитат втория вариант). На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като “Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Дъ)” – “Дао дъ дзин”.

Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.

 

 

Дао Дъ Дзин

 

ЕДНО


Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.

 

ДВЕ


Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

ТРИ


Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.

ЧЕТИРИ


Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.

 

ПЕТ


Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

ШЕСТ

Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.

СЕДЕМ

Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.

ОСЕМ


Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тя извира и от местата,
които хората отхвърлят
и е също като Дао.

В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.

ДЕВЕТ

По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро,
то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесния Път.

ДЕСЕТ

Като носиш тяло и душа
и прегръщаш единствения,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господствуваш,
ето това е Изначалната Добродетел.

ЕДИНАДЕСЕТ

Тридесет спици делят главината на колелото;
дупката в центъра ги прави полезни.
Направи съд от глината;
празнината вътре в него го прави полезен.
Избий врати и прозорци в стая;
дупките ги правят полезни.
Ето защо изгодата идва от онова, което го има;
полезността – от онова, което го няма.

ДВАНАДЕСЕТ


Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.

ТРИНАДЕСЕТ


Приемай неблагодарността с желание.
Приемай нещастието като състояние на човека.

Какво искаш да кажеш с
"Приемай неблагодарността с желание"?
Приеми незначителността си.
Загубата и печалбата да не те засягат.
Това се нарича
"да приемаш неблагодарността с желание".

Какво искаш да кажеш с
"Приемай нещастието като състояние на човека"?
Нещастието идва от това, че имаш тяло.
Без тяло може ли да има нещастие?

Предай се смирено;
тогава ще заслужиш доверието
да се грижиш за всичко.

Обичай света като самия себе си;
тогава наистина ще можеш
да се грижиш за всичко.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ


Виж, то не може да се види – то е отвъд формата.
Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.
Сграбчи го,
не можеш да го хванеш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими;
Ето защо са обединени в едно.

Погледнато отгоре, не е светло;
Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението.

Застани отпреде – няма начало.
Последвай я – няма край.
Остани с древното Дао,
движи се с днешното.

Познанието на древното изначалие
е самата същност на Дао.

ПЕТНАДЕСЕТ


Древните майстори са били крехки,
тайнствени, дълбоки, откликващи.
Дълбината на знанието им е бездънна.
Защото е бездънна,
можем само да опишем как изглеждат.
Наблюдателни като хора,
които прекосяват зимен поток.
Нащрек като хора, които усещат опасност.
Любезни като гости.
Като лед, тръгнал да се топи.
Прости като гладки дървени плочки.
Кухи като пещери.
Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака,
докато калта се уталожи?
Кой може да остане неподвижен,
докато настъпи времето да се действува?
Тези, които съблюдават Дао,
не търсят удовлетворение.
Като не търсят удовлетворение,
не се огъват пред желанието за промяна.

ШЕСТНАДЕСЕТ

Изпразни себе си от всичко.
Остави ума си да почива в покой.
Десетте хиляди неща се надигат и падат,
докато Азът наблюдава кръговрата им.
Те израстват и разцъфват,
и после се връщат към източника.
Връщането към източника е неподвижност –
това е пътя на природата.
Пътят на природата не се променя.
Да познаваш постоянството е проникновение.
Непознаването на постоянството води до беди.
Познанието на постоянството отваря съзнанието.
Щом съзнанието е отворено,
и сърцето ти ще се отвори.
С отворено сърце ще действуваш царствено.
Царствен, ще постигнеш божественото.
Божествен, ще останеш насаме с Дао.
Насаме с Дао – това е вечното.
И макар, че тялото загива,
Дао никога няма да умре.

СЕДЕМНАДЕСЕТ


Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.

Онзи, който не се доверява достатъчно,
няма да получи доверие.
Когато действията се извършват
без ненужни речи,
хората казват: "Направихме го!"

ОСЕМНАДЕСЕТ


Когато великото Дао е забравено,
се появява любезността и моралността.
Когато се породят
мъдростта и интелигентността,
започва голямото преструване.

Когато няма мир в семейството,
се появяват синовната обич и преданост.
Когато страната е объркана, в хаос,
идват верни властници.

ДЕВЕТНАДЕСЕТ


Откажи се от светостта, отречи се от мъдростта,
и ще бъде сто пъти по-добре за всеки.

Откажи се от любезността,
отречи се от моралността,
и хората ще преоткрият
синовната привързаност и обич.

Откажи се от находчивостта,
отречи се от изгодата,
и ще изчезнат престъпниците и крадците.

Това са само външни форми;
те не са достатъчни сами по себе си.
По-важно е
да видиш простотата,
да разбереш истинската си природа,
да отхвърлиш себичността
и да укротиш желанието.

ДВАДЕСЕТ


Откажи се от ученето,
и ще сложиш край на бедите си.

Има ли разлика между да и не?
Има ли разлика между добро и зло?
Трябва ли да се страхувам от това,
от което се страхуват другите? Що за глупост!
Другите са доволни, щом се наслаждават
на жертвения празник на вола.
През пролетта някои отиват в парка
и се изкачват на терасата,
но аз единствен се нося по течението,
без да знам къде съм.
Като новородено, преди да се научи да се смее,
аз съм сам, и няма къде да отида.

Другите имат повече, отколкото им е нужно,
а аз единствен нямам нищо.
Глупак съм аз. О, да! Объркан съм.
Другите са ясни и светли,
а аз единствен – слаб и мрачен.
Другите са с остър ум и хитри,
а аз единствен – тъп и глупав.
О, аз се нося като морските вълни,
без посока, като неспокоен вятър.

Всички други са заети,
единствен аз съм без цел
и потънал в тъга.
Ала аз съм различен.
Закърмен съм от великата майка.

ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

Най-великата добродетел е да следваш Дао
и само Дао
Дао е неуловимо и непостижимо.
О, непостижимо и неуловимо е,
и все пак вътре има образ.
О, неуловимо и непостижимо е,
и все пак вътре има форма.
О, то е тъмно, мрачно,
и все пак вътре има същност.
Тази същност е много истинска,
и вътре в нея има вяра.
От самото начало до днес
името никога не е било в забрава.
Така разбирам пътя на създаването.

Как познавам пътя на създаването?
От това.

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ


Придобивай и преодолявай;
Навеждай се и стой изправен;
Изпразвай се и бъди пълен;
Износвай се и бъди нов;
Имай малко и печел;
имай много и бъди объркан.

Ето защо мъдрите прегръщат единственото
и стават пример за всеки.
Без да се излагат на показ,
те блестят пред всички.
Без да се оправдават,
биват различавани.
Без да се хвалят,
ги разпознават.
Без да се изтъкват,
те никога не губят увереност.
Те не се карат,
тъй че никой не се кара с тях.
Ето защо древните казват
"Придобивай и преодолявай".
Празни думи ли са това?
Бъди наистина цялостен,
и всичко ще дойде при тебе.

ДВАДЕСЕТ И ТРИ


Да говориш малко е естествено.
Силните ветрове не духат цяла сутрин.
Проливният дъжд не вали цял ден.
Защо? Небе и земя!
Ако небето и земята
не могат да направят нещата вечни,
как това да е възможно за човека?

Онзи, който следва Дао,
е насаме с Дао.
Онзи, който е добродетелен,
го стига Добродетел.
Онзи, който губи пътя,
се чувствува изгубен.
Когато си насаме с Дао,
Дао те приветства.
Когато си насаме с Добродетелта,
Добродетелта винаги е там.
Когато си насаме със загубата,
преживяваш я доброволно.

Онзи, който не се доверява достатъчно,
няма да получи доверие.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен.
Онзи, който крачи нашироко,
не може да поддържа крачка.
Онзи, който се изтъква, не е просветлен.
Онзи, който мисли само себе си за прав,
не получава уважение.
Онзи, който се хвали, не постига нищо.
Онзи, който се перчи, няма да издържи.
Според последователите на Дао,
"това е излишна храна и ненужен багаж."
Те не носят щастие.
Ето защо последователите на Дао ги избягват.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТ


Нещо, оформило се по тайнствен начин,
Родено преди небето и земята.
В тишината и празнотата.
Само и неизменно.
Винаги присъстващо и в движение.
Може би това е майката на десетте хиляди неща.
Не знам името му.
Наречете го Дао.
Поради липса на по-добра дума
Го наричам велико.

Велико, то тече.
Изтича надалече.
Отишло далече, се връща.

Ето защо "Дао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Царят също е велик."

Това са четирите велики сили
на Вселената,
и царят е една от тях.

Човек следва земята.
Земята следва небето.
Небето следва Дао.
Дао следва онова, което е естествено.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ


Тежкото е коренът на лекото;
неподвижното е господар на неуморното.

Ето защо мъдрецът, пътувайки цял ден,
не губи от поглед багажа си.
Макар, че има хубави неща за гледане,
той остава безстрастен и спокоен.

Защо да трябва господарят
на десетте хиляди колесници
да играе леко пред публика?
Да си лек — това е да изгубиш корена си.
Да бъдеш неспокоен значи
да изгубиш контрол над себе си.

ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ


Който ходи добре, не оставя следи.
Който говори добре, езикът му не греши.
Който смята добре, не му трябва рабош.
На добрата врата не трябва ключалка,
и все пак никой не може да я отвори.
Доброто завързване не иска възли,
и все пак никой не може да го отхлаби.

Ето защо мъдрецът се грижи за всички
и никого не изоставя.
Той се грижи за всичко
и не изоставя нищо.

Това се нарича "да следваш светлината".

Какво е добър човек?
Учител на лошия.
Какво е лош човек?
Поръчение за добрия.
Ако учителят не е уважаван,
и ученикът нежелан,
ще възникне обърканост,
колкото и да е умен човек.
Това е загадката на тайната.

ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ


Познай мъжката сила,
но задръж женската грижа!
Бъди поток на Вселената!
Когато си поток на Вселената,
винаги верен и неотклонен,
стани малко дете още веднъж.

Познай бялото,
но запази черното!
Бъди пример за света!
Когато си пример за света,
винаги верен и непоколебим,
върни се към безкрайното.

Познай честта,
но запази унижението.
Бъди долината на Вселената!
Когато си долината на Вселената,
винаги верен и находчив,
върни се в състоянието
на недокоснат каменен блок.

Когато оформят блока, той става полезен.
Когато мъдрецът го използва, той ръководи.
Така: "Големият шивач реже малко".

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ


Мислиш ли, че можеш да завземеш Вселената
и да я направиш по-добра?
Не вярвам, че това може да стане.

Вселената е свещена.
Не можеш да я подобриш.
Ако се опиташ да я промениш, ще я разрушиш.
Ако се опиташ да я задържиш, ще я изгубиш.

Тъй, понякога нещата са напред,
понякога — назад;
понякога е трудно да дишаш,
понякога се получава лесно;
понякога има сила, понякога — слабост,
понякога човек е добре, понякога — зле.

Ето защо мъдрецът избягва
крайностите, прекаляването и самодоволството.

ТРИДЕСЕТ


Когато и да съветваш управник
относно пътя на Дао,
съветвай го да не използва сила,
за покоряване на Вселената.
Защото това ще причини само съпротива.
Трънливи храсти изникват там,
откъдето е минала армия.
Години на оскъдица следват дирята
на голямата война.
Прави само онова,
което е необходимо да се прави.
Никога не се възползвай от силата.

Постигай резултати,
но никога не ги използвай за слава.
Постигай резултати,
но никога не се хвали.
Постигай резултати,
но никога не се гордей.
Постигай резултати,
защото това е естествено.
Постигай резултати,
но не чрез насилие.

След насилието следва загуба на силата.
Това не е пътя на Дао.
Онова, което върви срещу Дао,
бързо му идва краят.

ТРИДЕСЕТ И ЕДНО


Добрите оръжия са инструменти на страха;
всичко живо от тях се страхува.
Ето защо следовниците на Дао
никога не ги използват.
Мъдрият предпочита лявото.
Войникът предпочита дясното.

Оръжията са инструменти на страха;
мъдрият не си служи с тях.
Той ги използва само когато няма избор.
Мирът и тишината са скъпи на сърцето му,
и победата не е причина за радост.
Ако се зарадваш на победата,
тогава ще се наслаждаваш на убийството.
Ако се наслаждаваш на убийството,
не можеш да изпълниш предназначението си.

В щастливи случаи се дава предимство на лявото,
в тъжни случаи - на дясното.
В армията генералът стои отляво,
главният командир - отдясно.
Това значи,
че войната се управлява като погребение.
Когато се избиват много хора,
сърдечната болка трябва да бъде нашия траур.
Ето защо победата трябва да се разглежда
като погребение.

ТРИДЕСЕТ И ДВЕ

Дао завинаги остава неопределимо.
Макар, че е малко в безформено състояние,
то не може да бъде уловено.
Ако царете и господарите могат да го обуздаят,
десетте хиляди неща
естествено ще им се подчинят.
Небето и земята ще се съберат
и нежен дъжд ще падне.
Хората няма да имат нужда от наставления
и всички неща ще поемат по пътя си.

След като веднъж цялото е разделено,
частите му се нуждаят от имена.
Вече има достатъчно имена.
Човек трябва да знае кога да спре.
Да знаеш кога да спреш - това отклонява бедата.
Дао в света е като река,
която тече към своя дом - морето.

ТРИДЕСЕТ И ТРИ

Да познаваш другите е мъдрост.
Да познаваш себе си е просветление.
Да управляваш другите изисква сила.
Да управляваш себе си – нужна е мощ.

Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат.
Устойчивостта е знак за сила на волята.
Онзи, който остава там където е – устоява.
Да умреш, но не и да загинеш –
това значи да присъствуваш вечно.

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Великото Дао тече навсякъде,
и наляво, и надясно.
Десетте хиляди неща зависят от него;
то нищо не задържа.
То изпълнява целта си тихо и нищо не изисква.

То храни десетте хиляди неща,
и все пак не е техен господар.
То няма цел; то е много малко.

Десетте хиляди неща се връщат към него,
и все пак то не е техен господар.
То е много голямо.

То не демонстрира величие,
и затова е наистина велико.

ТРИДЕСЕТ И ПЕТ

Всички хора идват при онзи,
който се придържа към единственото,
защото там са почивката, щастието и покоят.

Минувачите могат да спрат
заради музиката и добрата храна,
но описанието на Дао
е сякаш безплътно и без мирис,
не може да се види, не може да се чуе,
и все пак е неизтощимо.

 

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ


Онова, което се свива,
първо трябва да се разпростре.
Онова, което се проваля,
първо трябва да бъде силно.
Онова, което се изхвърля,
първо трябва да се отгледа.
Преди да получиш,
трябва да дадеш.

Това се нарича:
"да разбираш природата на нещата".
Мекото и слабото надвиват
на твърдото и силното.

Рибата не може да напусне дълбоките води,
оръжията на страната не трябва
да се вадят на показ.

ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

Дао съществува в не-действието,
и все пак нищо не остава несвършено.
Ако царете и господарите
можеха да прозрят това,
десетте хиляди неща
биха се развивали естествено.
Ако те все още имаха желание да действуват,
биха се върнали към простотата
на безформеното вещество.
Без форма няма желание.
Няма ли желание, има спокойствие.
По този начин
всичко ще бъде в покой.

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ

Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.

Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.

Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
Когато строг началник направи нещо
и никой не отговори,
той навива ръкави
и се опитва да въведе ред чрез сила.

Ето защо когато се загуби Дао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост.

Когато справедливостта е загубена,
се появява ритуал.
Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,
начало на объркването.
Познанието на бъдещето
е само цветист капан за Дао.
То е начало на глупостта.

Ето защо истински големият
мисли за истинското,
а не за повърхностното,
за плода, а не за цвета.
Ето защо приемете едното
и отхвърлете другото.

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

От древността нещата възникват от едно:
Небето е цяло и ясно.
Земята е цяла и здрава.
Духът е цял и силен.
Долината е цяла и пълна.
Десетте хиляди неща са цели и живи.
Царете и господарите са цели,
и страната е на крака.
Всички тези неща се дължат на целостта.

Яснотата на небето го пази от падане.
Здравината на земята я пази от разцепване.
Силата на духа го пази от изтощаване.
Пълнотата на долината я пази от пресъхване.
Растежът на десетте хиляди неща
ги пази от измиране.
Водачеството на царете и господарите
пази страната от упадък.

Ето защо в скромното се корени благородното.
Ниското е основа на високото.
Князе и господари се смятат
за осиротели, овдовели и ненужни.
Не зависят ли те от своята скромност?

Твърде много успех не е предимство.
Затова не звъни като нефрит,
не тракай като каменни камбанки.

ЧЕТИРИДЕСЕТ

Завръщането е движението на Дао.
Пораждането е пътят на Дао.
Десетте хиляди неща са родени
от съществуващото.
Съществуващото е родено
от Не-съществуващото.
Битието е родено
от Не-бититето.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНО

Мъдрият ученик чува за Дао –
и Го упражнява прилежно.
Посредственият ученик чува за Дао –
и се сеща за Него от време на време.
Глупавият ученик чува за Дао –
и се разсмива високо.
Ако го нямаше смехът,
Дао нямаше да бъде това, което е.

И затова е казано:
Светлата пътека изглежда неясна;
Вървенето напред изглежда като отстъпление;
Лесният начин изглежда труден;
Висшата Добродетел изглежда празна;
Голямата чистота изглежда омърсена;
Богатството на Добродетелта
изглежда не на място.
Силата на Добродетелта изглежда крехка.
Истинската Добродетел изглежда неистинска.
Съвършеният квадрат няма ъгли.
Големите таланти късно съзряват.
Най-високите ноти трудно се чуват.
Най-великата форма няма видима форма.
Дао е скрито и няма име.
Дао, единствено, храни всичко
и го довежда до осъществяване.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ

Дао роди едното.
Едното роди двете.
Двете родиха трите.
А трите родиха десетте хиляди неща.

Десетте хиляди неща носят Ин и прегръщат Янг.
Те постигат хармония, като съчетават тези сили.

Хората мразят да бъдат "осиротели",
"овдовели" или "ненужни",
но точно така описват себе си
царете и господарите.

Защото човек печели, като губи,
и губи, когато печели.

На което учат другите, на това уча и аз.
А то е:
"Насилникът ще умре от насилие!"
Това ще бъде същността на моето Учение.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ

Най-мекото нещо във Вселената
надвива най-твърдото.
Онова, което е невеществено, може да влезе там,
където няма пространство.
Следователно аз познавам
стойността на не-действието.
Да учиш без думи, да работиш, без да правиш –
това го разбират малцина.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Славата или Азът: кое е по-важно?
Азът или богатството: кое е по-ценно?
Печалбата или загубата: от кое боли повече?

Онзи, който е привързан към нещата,
ще страда много.
Онзи, който пести, ще претърпи тежка загуба.
Доволният човек никога не се разочарова.
Онзи, който знае къде да спре,
не си навлича беди.
Той винаги ще бъде в безопасност.

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ

Голямото съвършенство изглежда несъвършено,
и все пак не надживява полезността си.
Голямата пълнота изглежда празна,
и все пак не може да се изчерпи.

Голямата правота изглежда изкривена.
Големият ум изглежда глупав.
Голямото красноречие изглежда неловко.

Движението надвива студа.
Неподвижността надвива горещината.
Неподвижността и покоят
подреждат нещата във Вселената.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ

Когато Дао присъствува във Вселената,
конете изхвърлят тор.
Когато Дао отсъствува от Вселената,
военните коне ги отглеждат извън града.

Няма по-голям грях от желанието,
няма по-голямо проклятие от недоволството,
няма по-голямо нещастие от това
да искаш нещо за себе си.
Ето защо онзи, който знае,
че достатъчното е достатъчно,
винаги ще има достатъчно.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

Без да излизаш навън,
можеш да познаваш целия свят.
Без да поглеждаш през прозореца,
можеш да виждаш небесните пътища.
Колкото по-далече отиваш,
толкова по-малко знаеш.

Така мъдрецът знае, без да пътува;
той вижда, без да гледа;
той работи, без да прави.

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ

В преследването на знания
всеки ден се сдобиваш с нещо.
В преследването на Дао
всеки ден изпускаш по нещо.

Все по-малко правиш,
докато достигнеш не-действието.
Когато нищо не се прави,
нищо не остава несвършено.

Светът се управлява,
като оставяш нещата да вървят по пътя си.
Не може да се управлява чрез намеса.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

Мъдрецът няма собствен ум.
Той осъзнава нуждите на другите.

Добър съм с хората, които са добри.
Добър съм и с онези, които не са.

Защото Добродетелта е доброта.
Вярвам във верните хора.
Вярвам и в онези, които не са.
Защото Добродетелта е вярност.

Мъдрецът е скромен и свит
За света той изглежда объркващо.
Хората го гледат и слушат.
Той се държи като малко дете.

ПЕТДЕСЕТ

Между рождението и смъртта
трима от десет следват живота,
трима от десет следват смъртта,
а онези, които просто преминават
от раждането до смъртта,
също наброяват трима от десет.
Защо е така?
Защото живеят на едро.

Онзи, който знае как да живее,
може да ходи из чуждите земи,
без да се страхува от носорог и тигър.
Няма да го ранят в битка.
Защото в него носорогът не може
да открие място,
за да го намуши с рога си,
тигрите – място, за да го одерат с нокти,
оръжията – място, за да го пронижат.
Защо е така?
Защото в него няма място,
през което да мине смъртта.

ПЕТДЕСЕТ И ЕДНО

Всички неща възникват от Дао.
Добродетелта ги храни.
Материята им дава форма.
Околната среда им придава изглед.
Така десетте хиляди неща уважават Дао
и почитат Добродетелта.
Уважението към Дао
и почитта към Добродетелта
не се изискват.
Но те са в природата на нещата.

И затова всички неща възникват от Дао.
Добродетелта ги храни,
развива ги, и се грижи за тях,
дава им подслон и утеха,
отглежда ги и ги пази.
Да създаваш, без да изискваш,
да правиш и да не се възползваш,
да водиш, без да се намесваш,
това е Първоначалната Добродетел.

ПЕТДЕСЕТ И ДВЕ

Началото на Вселената
е майка на всички неща.
Познаваш ли майката, познаваш и синовете.
Ако познаваш синовете,
но оставаш във връзка и с майката,
това те освобождава от страха от смъртта.

Дръж устата си затворена,
дръж под стража сетивата си,
и животът ти все ще е пълен.
Отвори устата си,
бъди все зает,
и животът ти ще е отвъд надеждата.

Да виждаш малкото – това е проникновение;
да добиеш мощта – това е сила.
Като използваш външната светлина,
върни се към проникновението,
и така се спаси от вредата.
Така се учиш на постоянство.

 

ПЕТДЕСЕТ И ТРИ

Ако имам само малко разум,
ще вървя по главния път,
и ще се страхувам единствено
да не се отклоня от него.
Лесно е да държиш главния път,
но хората обичат да бъдат отклонявани встрани.

Когато дворът блести от великолепие,
нивите са пълни с плевели,
житниците са пусти.
Някои се обличат в лъскави дрехи,
носят остри мечове,
затъват в ядене и пиене.
Те притежават повече,
отколкото могат да използват.
Те са разбойнически барони.
Със сигурност това не е пътя на Дао.

ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Което е със здрава основа,
не може да бъде изкоренено.
Което е сграбчено здраво,
не може да се изплъзне.
Ще го почита поколение след поколение.

Отглеждай Добродетелта в себе си,
и тя ще стане реалност.
Отглеждай я в семейството,
и Добродетелта ще изобилства.
Отглеждай я в селото,
и Добродетелта ще нарастне.
Отглеждай я в нацията,
и Добродетелта ще е изобилна.
Отглеждай я във Вселената,
и Добродетелта ще е навсякъде.

Ето защо гледай на тялото като на тяло;
гледай на семейството като на семейство;
гледай на селото като на село;
гледай на нацията като на нация;
гледай на Вселената като на Вселена.

Как мога да разбера, че Вселената е такава?
Като гледам!

ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ

Изпълненият с Добродетел
е като новородено дете.
Осите и змиите не го хапят.
Диви зверове не се нахвърлят върху него.
Хищни птици не го нападат.
Костите му са меки, мускулите – слаби.
Но хватката му е здрава.
Не е изживял единението между мъжа и жената,
но е цял.
Мъжествеността му е силна.
Той цял ден вика, без да пресипне.
Това е съвършена хармония.

Да познаваш хармонията е постоянство.
Да познаваш постоянството е просветление.

Не е мъдро да се суетиш насам-натам.
Контролирането на дъха води до напрягане.
Ако използваш твърде много енергия,
следва изтощение.
Това не е пътя на Дао.
Онова, което върви против Дао, не е дълговечно.

 

ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ

Които знаят, не говорят.
Които говорят, не знаят.

Дръж устата си затворена.
Дръж под стража сетивата си.
Смекчавай остротата си.
Опростявай проблемите си.
Прикрий ума си зад маска.
Бъди едно със земния прах.
Това е първоначалния съюз.

Който е постигнал това състояние,
не го е грижа за приятели и врагове,
за добро и за вреда, за чест и позор.
Така, това е висшето състояние на човека.

ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ

Управлявай народа със справедливост.
Води война с неочаквани действия.
Стани господар на Вселената,
без да се стремиш към това.
Откъде знам, че това е така?
Защото!

Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.

Ето защо мъдрецът казва:
Не предприемам действия,
и хората се променят.
Наслаждавам се на покоя,
и хората стават честни.
Нищо не правя,
и хората забогатяват.
Нямам желания,
и хората се връщат
към добър и прост живот.

ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ

Когато страната се управлява с лека ръка,
хората са простодушни.
Когато страната се управлява със строгост,
хората хитруват.

Щастието се корени в нещастието.
Нещастието се промъква под щастието.
Кой знае какво го чака в бъдещето?
Няма честност.
Честността става безчестна.
Добротата става магия.
Човек остава дълго омагьосан.

Ето защо мъдрецът е остър, но не реже,
прицелен, без да пронизва,
прям е, но не без задръжки,
блестящ е, но не заслепява.

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ

В грижата за другите и в служенето на небето
нищо не е подобно на въздържанието.
Въздържанието започва
с отказ от собствените идеи.
Това зависи от Добродетелта,
събрана в миналото.
Ако имаш добър запас от Добродетел,
нищо не е невъзможно.
Ако нищо не е невъзможно,
тогава няма граници.
Ако човек не познава граници,
той е годен да стане управник.
Принципът – майка на управлението
държи доброто дълго време.
Това се нарича да имаш дълбоки корени
и здрава основа,
Дао на дългия живот
и Вечното прозрение.

ШЕСТДЕСЕТ


Да управляваш държавата
е като да сготвиш малка риба.
Приближи Вселената с Дао,
и злото ще загуби сила.
Не че злото ще стане безсилно,
но силата му няма да може да бъде използвана
във вреда на другите.
Не само няма да навреди на другите,
но и самият мъдрец също ще бъде под закрила.
Така те не се нараняват взаимно
и Добродетелта във всеки един
ободрява и двамата.

ШЕСТДЕСЕТ И ЕДНО

Голямата държава прилича на низина.
Тя е мястото за срещи във Вселената,
майката на Вселената.

Женското надвива мъжкото с неподвижност,
лежи ниско долу, в неподвижност.

Ето защо ако голяма страна даде път на по-малка,
тя ще завладее по-малката.
А ако малка страна се подчини на голяма,
тя може да завладее голямата.
Ето защо онези, които ще завладеят,
трябва да придобият,
и тези, които завладяват, го правят,
за да придобият.

Голямата нация се нуждае от още хора,
малката страна има нужда да служи.
Всеки получава, това, което иска.
На голямата нация подхожда да придобива.

ШЕСТДЕСЕТ И ДВЕ

Дао е източникът на десетте хиляди неща.
То е съкровище за добрия и убежище за лошия.
Сладките думи могат да купят чест;
добрите дела могат да спечелят уважение.
Ако човек е лош, не го изоставяй.
Ето защо, в деня, когато коронясват императора,
или назначават тримата военачалници
на държавата,
не изпращай нефритов дар и четири отбрани коня,
но остани неподвижен и предложи Дао.
Защо отначало всеки харесва толкова Дао?
Не е ли, защото намира, каквото търси,
и му е простено, когато сгреши?
Ето защо това е най-голямото съкровище
във Вселената.

ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ

Практикувай не-действието.
Работи, без да правиш.
Вкуси онова, което няма вкус.
Уголеми малкото, увеличи малобройното.
Компенсирай горчивината с грижа.

Виждай простотата в сложното.
Постигай величие в малките неща.

Във Вселената трудните неща се вършат,
все едно са лесни.
Във Вселената големите дела са изградени
от малки действия.

Мъдрецът не се опитва да прави нищо велико,
и така постига величие.

Лесните обещания печелят малко доверие.
Приемаш ли леко нещата,
стигаш до големи трудности.
Тъй като мъдрецът винаги
противостои на трудностите,
той никога не ги изживява.

ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Лесно се поддържа мир;
лесно е да преодолееш бедата, преди да е дошла.
Лесно е да разтрошиш крехкото;
лесно е да разпръснеш дребното.

Справяй се с всичко, преди да се случи.
Нареждай нещата, преди да се объркат.

Дърво, което човек едва обхваща,
пониква от малък кълн.
Девететажна тераса започва от купчина пръст.
Път, дълъг десет мили, започва с една стъпка.

Онзи, който действува,
защитава собствената си цел.
Онзи, който сграбчва, губи.
Мъдрецът не действува,
и затова не го побеждават.
Той не грабва, и затова не губи.

Хората обикновено се провалят
на ръба на успеха.
Тъй че полагай толкова грижа за края,
колкото и за началото.
Тогава няма да те стигне провал.

Ето защо мъдрецът търси
освобождаване от желанията.
Той не събира ценни вещи.
Не се учи да се придържа към идеи.
Той връща хората при онова, което са загубили.
Той помага на десетте хиляди неща
да намерят собствената си природа,
но се въздържа от действия.

ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ

В началото, тези които познавали Дао
не се опитвали да просветят другите,
а ги държали в тъма.
Защо е толкова трудно да управляваш?
Защото хората са тъй хитри.
Управници,
които се опитват да използват интелигентност,
мамят държавата.
Онези, които управляват без интелигентност,
са благословия за земите си.
Това са двете алтернативи.
Да разбираш това е Първичната Добродетел.
Първичната Добродетел е дълбока
и се простира надалеч.
Тя води всичко обратно
Към великото Единство.

ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ

Защо морето е цар на стоте потока ?
Защото лежи под тях,
затова е цар на стоте потока.

Ако мъдрецът поведе хората,
трябва да служи със скромност.
Ако ще ги води, трябва да ги следва отзад.
Така, когато мъдрецът управлява,
хората не се чувствуват потискани.
Когато той застане пред тях, няма да им навреди.
Целият свят ще го поддържа
и няма да се отегчи от него.

Тъй като той не се състезава,
няма да срещне съперник.

ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ

Всеки под небето казва, че моето Дао
е велико и е отвъд всякакви сравнения.
Тъй като е велико, то изглежда различно.
Ако не бе различно, щеше да изчезне отдавна.

Имам три съкровища, които ценя и пазя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.

Днес хората бягат от милостта,
но се опитват да бъдат смели;
изоставят пестеливостта,
но се опитват да са щедри;
не вярват в скромността,
но все се опитват да бъдат първи.
Това е сигурна смърт.

Милостта носи победа в битката
и сила в защитата.
Това е средството,
чрез което небето спасява и пази.

 

ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ

Добрият войник не е яростен.
Добрият боец не е гневен.
Добрият победител не е отмъстителен
Добрият работодател е скромен.
Това е познато
като добродетелта да не се стремиш.
Това е познато
като способността да се справяш с хората.
Това от древни времена е познато
като окончателното единство с небето.

ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТ

Сред войниците има поговорка:
Не се осмелявам да направя първото движение – по-скоро
е се държа като гост.
Не се осмелявам да напредна със инч –
по-скоро ще отстъпя крачка.

Това се нарича марш без видимо движение.
Навиване на ръкава, без ръката ти да се покаже.
Пленяване на врага без нападение.
Въоръжаване без оръжие.

Няма по-голяма катастрофа от това
да подцениш врага.
Като подценявам врага,
почти губя онова, което ценя.

Ето защо, когато се включи в битката,
печели този, който е бил побеждаван!

СЕДЕМДЕСЕТ

Думите ми са лесни за разбиране
и лесни за изпълнение.
И все пак никой под небето нито ги знае,
нито действува според тях.

Думите ми имат древно начало.
Действията ми са дисциплинирани.
Тъй като хората не ме разбират,
те не ме познават.

Онези, които ме познават, са малцина.
Онези, които ме обиждат, са на почит.
Ето защо мъдрецът носи груби дрехи,
а безценният камък държи в сърцето си.

СЕДЕМДЕСЕТ И ЕДНО

Да познаваш невежеството
това е сила.
Да пренебрегваш знанието
това е болест.

Ако някой е болен от болест, то той не е болен.
Мъдрецът не е болен, защото е болен от болест.
Затова той не е болен.

СЕДЕМДЕСЕТ И ДВЕ

Щом на някой липсва
чувство за благоговение,
идва беда.

Не нахлувай в домовете им.
Не ги тормози, когато работят.
Ако не се месиш, няма да се отегчат от тебе.

Ето защо мъдрецът се познава, но не се изтъква.
Той уважава себе си, но не е надменен.
Той оставя онова и избира това.

СЕДЕМДЕСЕТ И ТРИ

Храбър и страстен човек
ще убие, или ще бъде убит.
Храбър и спокоен човек винаги пази живота.
От тези двете, кое е добро, кое – вредно?
Към някои неща небето не е благосклонно.
Кой знае защо е така?
Дори и мъдрецът не е сигурен в това.

Небесното Дао не се стреми.
И все пак надвива.
То не говори.
И все пак му отговарят.
То не моли.
Но всичките му нужди са задоволени.
То изглежда безгрижно.
Но все пак следва план.

Мрежите на небето са хвърлени нашироко.
Макар, че са груби,
нищо не се изплъзва от тях.

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Ако хората не се страхуват да умрат,
безсмислено е да ги плашиш със смърт.

Ако хората живеят в постоянен страх от смъртта,
и ако да нарушиш закона означава,
че ще те убият,
кой ще се осмели да наруши закона?

Винаги има официален екзекутор.
Ако се опиташ да застанеш на мястото му,
все едно да се опиташ да бъдеш
майстор-дърводелец и да дялаш дърво.
Ако се опиташ да дялаш дърво като
майстор-дърводелец,
само ще си удариш ръката.

СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ

Защо хората гладуват?
Защото управниците изяждат парите от данъците.
Затова гладуват хората.

Защо хората се бунтуват?
Защото управниците им се месят твърде много.
Затова се бунтуват.

Защо хората така омаловажават смъртта?
Защото управниците изискват
твърде много от живота.
Затова хората приемат смъртта леко.

Когато живее с малко,
човек знае по-добре
от това да цени живота твърде много.

 

СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТ

Човек се ражда крехък и слаб.
Когато умира, е корав и вдървен.
Зелените растения са нежни и пълни с мъзга.
Когато умират, са повехнали и сухи.

Ето защо вдървеното и втвърденото
е послушник на смъртта.
Крехкото и раждащото е послушник на живота.

Така, армия без гъвкавост
никога не ще печели битка.
Дърво, което не се огъва, лесно се прекършва.

Твърдото и силното ще падне.
Мекото и слабото ще надвие.

СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ

Небесното Дао е като опъване на лък.
Високото се спуска, ниското се издига.
Ако тетивата е твърде дълга – скъсяват я.
Ако не е достатъчно дълга – удължават я.

Небесното Дао – това е
да вземеш от онези,
които имат твърде много
и да дадеш на онези,
които нямат достатъчно.
Пътят на човека е друг.
Той взема от онези, които нямат достатъчно,
за да даде на онези,
които вече имат твърде много.
Кой човек има повече от достатъчно
и го дава на света?
Само човек следващ Дао.

Ето защо мъдрецът действува без признание.
Той постига онова, което трябва,
без да се задържа върху него.
Той не се опитва да показва знанията си.

СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ

Под небето нищо не е по-меко
и по-гъвкаво от водата.
И все пак нищо не е по-добро,
за да се атакува твърдото и силното.
Тя няма равна.
Слабото може да надвие силното;
гъвкавото може да надвие твърдото.
Под небето всеки знае това,
и все пак никой не действува според него.
Ето защо мъдрецът казва:

Онзи, който поема върху себе си
хорското унижение,
е годен да управлява.

Онзи, който поема върху себе си
бедите на държавата,
заслужава да е цар на Вселената.

Истината често звучи парадоксално.

СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ

След тежка караница сръднята остава.
Какво може да направи човек?
Ето защо мъдрецът спазва
своята половина от сделката,
но не си иска дължимото.

Човекът с Добродетел
изпълнява своята част,
но човекът без Добродетел
изисква постоянно от другите
да изпълняват задълженията си.

Небесното Дао е безпристрастно.
То винаги е с добрите.

ОСЕМДЕСЕТ

Малката държава има по-малък народ.
Макар че има машини,
които работят от десет до сто пъти
по-бързо от човека,
няма нужда от тях.
Хората приемат смъртта сериозно
и не пътуват надалече.
Макар, че имат лодки и каруци,
никой не ги използва.
Макар, че имат брони и оръжия,
никой не ги излага на показ.
Хората се връщат към връзването
на възли вместо писане.
Храната им е проста и добра,
дрехите им – хубави, но прости,
домовете им са сигурни.
Те са щастливи по свой начин.
Макар, че живеят пред погледа на съседите,
и през улицата се чува
кукуригане на петли и кучешки лай,
никой не пречи на другия.
И така докато остареят и умрат.

ОСЕМДЕСЕТ И ЕДНО

Истинските слова не са красиви.
Красивите слова не са истински.
Добрите хора не спорят.
Онези, които спорят, не са добри.
Онези, които знаят, не са учени.
Учените не знаят.

Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото изобилие.
Небесното Дао е прицелено,
но не причинява вреда.
Дао на мъдреца, това е работа без усилие.