превод - Петя Каридова (Тайдзицюан Център Ба Лин)

Тези, които са чували за тайдзицюан вече не са малко. Те знаят как да различат автентичното изкуство от имитацията. Оригиналният тайдзицюан е такъв - ръцете са като желязо, обвито в памук, меки и тежки. Това може да се усети при туй шоу - когато държим противника, ръцете са много меки, но той не може да помръдне. Когато пускаме противника - това е подобно на това да хвърлим гумена топка, бързо, без използване на Ли. А този, когото отхвърляме, усеща движението, но не усеща болка, а вече е отхвърлен на повече от три и половина метра. Залепваме се за човека, без да го улавяме и захващаме, толкова леко се прилепваме - все едно е попаднал в лепило и не може да се освободи от него. А ръцете на противника непоносимо болят и изтръпват. Това е истинския тайдзицюан. Ако използваш сила блъскайки, натискайки, контролирайки и избутвайки противника, това изисква повече усилия; този, когото изблъскват, ще почувства болка, при все, че ударът няма да бъде енергичен. И обратно, ако човек използва сила, за да хване и контролира някого, който владее тайдзицюан - това е все едно да лови вятъра и сянката, навсякъде се натъква на пустота. Или все едно да се опитва да хване тиквен съд във вода - това е напразна загуба на сила.